Момичешки тайни

Да се свържем с Жената-войн в нас

Когато за първи път чух израза “няма жертви, има само доброволци”, се ядосах, признавам си. Как смее някой да предполага, че аз съм избрала да бъда травмирана в детството си? Та аз бях жертва!

Да се свържем с Жената-войн в нас

Когато за първи път чух израза “няма жертви, има само доброволци”, се ядосах, признавам си. Как смее някой да предполага, че аз съм избрала да бъда травмирана в детството си? Та аз бях жертва! Не бях направила нищо, за да заслужа онова, през което трябваше да мина. Бях яростна. Но когато се изтощих и останах притихнала и прималяла от гнева, тънкото гласче на истината започна да говори дълбоко вътре в мен. То започна да се чуди дали на някакво подсъзнателно ниво не съм избрала преживяванията си.

Започнах да разсъждавам върху живота си и осъзнах, че след всичко, което ми се беше случило, аз бях израснала духовно, бях станала по-силна и по-мъдра благодарение на болката от онези случки. Вътрешният ми глас заключи, че дори вселената да е пълна със случайности и понякога просто да стават лоши неща, много по-добре е да носиш покривалото на жена, която съзнателно е избрала своята участ, вместо на жена, която винаги се оставя на милостта на съдбата.[[quote:0]]Започнах да си представям как бих се чувствала, ако всичко, което ми се беше случило, наистина беше въпрос на избор. Оказа се, че бях сторила на себе си най-голямото добро. Тази удивителна идея промени напълно разбиранията ми за миналото. Разбрах, че ако зад всички разочарования и предизвикателства в живота ми е имало някаква по-дълбока и смислена причина, бих могла да приема всичко в него много по-леко.

Да си се представя победителка, а не жертва, ме накара да се почувствам наистина добре. Това беше моментът, в който се роди Жената-войн в мен.

Това е вътрешният ни глас, който ни окуражава да напуснем един кошмарен брак, дори ако това означава загуба на приятели, престиж и сигурност. Но Жената-войн знае кога да останем в един противоречив и неспокоен брак, защото в крайна сметка усилието си струва.[[quote:1]]Това е нашата вътрешна сила да напуснем работа, която сме надраснали и да се впуснем в кариера, за която нямаме подготовка, нито препоръки, но която е наше съкровено желание. Тя е онази част от нас, която притежава куража да помоли за повишение, когато всяка наша клетка е ужасена от подобна молба.

Жената-войн ни помага да мечтаем за големи неща, да вярваме в себе си, въпреки че никой друг не вярва в нас. Тя може да ни помогне да стигнем до себе си. Ако още не се е пробудила в нас, не е ли време да я призовем вече?

Въпреки че носим Жена-войн вътре в себе си, понякога това светло, благородно и могъщо същество е затрупано от години на отрицание, потискане и задушаване от “доброто момиче” у нас.[[more]]Ако не сте предявили правата си върху нея, направете го сега. За някои от вас може да е не по-сложно от една обикновена декларация: “Събуждам Жената-войн, която живее в мен.” Понякога е нужно да открием себе си, за да ѝ позволим да изплува.

В самото намерение е скрита сила. Накъдето ни води намерението, натам потича и енергията ни. Затова като начало може просто да пожелаем да се променим от жертва в жена, която твори собствената си съдба, и така ще стане.