Сигурно се питате - това пък какво е и има ли изобщо такова нещо, като добър стрес?
Има, да. Добрият стрес поддържа мозъка ни гъвкав. А гъвкавият мозък може да се адаптира лесно, да остане подвижен, съобразителен, свързан с общността и справящ се с непрекъснатите промени, които ни носи живота. Добрият стрес ни мотивира, като активира нашето любопитство, разпалва ентусиазма и храни креативността ни.
Хормонът допамин е ключов невротрансмитер за подсилването на вътрешното ни награждаване. Ние можем да стимулираме неговото производство по два начина - здравословно и нездравословно. Препоръчителната форма за формиране на допамин в организма е научаването на нещо ново и тръпката, възбудата, която идва с него - овладяването на някакъв музикален инструмент, успех от прилагането на нова рецепта за готвене, усвояване на карането на ролери или пък как да разказваме забавно вицове.
Ако се занимаваме например с някаква научна работа, може би си мислим, че научаваме достатъчно много нови неща. Вярно е, че невронните ни пътища относно правенето на научни изследвания биха били добре развити, но да се научим да танцуваме танго, да готвим лазаня или да говорим чужд език, биха изградили много повече мозъчен резерв у нас.
За целта е необходимо да правим принципно нови неща за нас, да им отделяме сериозно внимание, емоционално да се ангажираме с тях и да задържаме интереса си за дълго.
Друг, макар и не толкова предизвикателен начин за трениране на мозъка са игрите, тип кръстословица, пасианси, судоку, компютърни игри. Тук има няколко специфики, обаче. Първата е, че когато практикуваме например судоку, ние с времето ставаме по-добри в него, но то няма особена практическа стойност и няма много възможности да интегрираме новите си знания и умения в живота. Освен това, при всички подобни игри има едно специфично подтискане на емоционалната ни страна. Като форма за самоанестезиране, игрите са един вид наркотик от първа класа, който лесно ни помага да отстраним чувствата си. Нивото на допамина се качва много, но по-скоро ни доближава до ръба на пристрастяването, отколкото ни е полезно за създаването на мозъчен резерв.
Така че, ако искаме да се разширяваме, да обогатяваме връзките между двете си мозъчни полукълба, да изграждаме нови невронни пътеки и по този начин да удължим живота и задълбочим здравето и капацитета на умствената част от нас, да запретнем ръкави и да потърсим какви нови неща биха ни донесли радост, докато ги изучаваме и да започваме:)
