Вино, медовина, пиво са известни от дълбока древност. Те били получавани чрез ферментация на грозде, мед или ечемик. Съвременните силни напитки, добивани чрез дестилация, са значително по-късни. [[more]] Дестилацията получава широко разпространение при средновековните арабски алхимици. Но в исляма пиенето е забранено, затова и дестилатите са използвани за съвсем други цели. От сребърни стружки, пулверизирани с винен спирт, се правело сребърно мастило за украса на ръкописите. Дестилацията намира най-масово приложение за получаването на прахообразен антимон, използван като чернило за вежди и мигли.
Чернилото се споменава още в Библията: "Така Ииуй дойде в Езраел и Езавел като чу, начерни миглите на очите си, накити главата си и надникна през прозореца."
Да боядисаш или оцветиш на арабски се описва с глагола kahala, затова полученият продукт бил наречен al-kuhul. Първоначално в Европа думата "алкохол" е била смятана за варварска, мавританска. Европейските алхимици гледат на дестилацията като процес, при който материята се пречиства от ненужните примеси и се освобождава "чистият дух" на веществото. Чистият дух на виното е spiritus vini. Впоследствие спирт и алкохол стават синоними.
Дестилираните напитки бързо се разпространяват из християнския свят, особено в северна Европа, където вино не се произвежда. Но името им първоначално се свързва с виното: брендито е наследник на холандското brandewijn – горящо вино. Предшественикът на водката на руски се описва като "хлебное вино", защото се прави от зърно също като хляба. [[quote:0]] В Средновековието хигиената не е била на високо ниво и водата се е разглеждала като източник на зарази. Смятало се е, че алкохолът предпазва от инфекции. Страхът от зарази добива масови размери през XIV век, когато Черната смърт покосява половин Европа. Тогава алкохолът е кръстен "вода на живота" – на френски eau de vie, на ирландски uisce beatha, откъдето и whiskey. В Русия и Полша – просто водка.
Нашата ракия дължи името си на арабското "араки" – изпотяване, защото дестилатът се кондензира на капчици също като потта. Но България получава международна известност с друг дестилат – розовото масло. Българската розова вода се появява на Одринския пазар още в средата на XVII век. Българските производители надминават по майсторлък учителите си: поучени от опита с ракията, те се сещат да правят втора преварка на гюла, при което розовото масло се извлича по-лесно. Капакът на българските казани е по-голям от този на френския и индийския, като по този начин се достига по-добро събиране на водните пари. През ХІХ век чрез Евлоги Георгиев розовото масло стига до Виена и Париж, а пазара в Англия държат братя Гешеви. "Европейската" дума роза измества по-старите гюл и трендафил, гюлапаните стават розоварни. [[quote:1]] Търговците на розово масло са сред най-големите български меценати. Със средства на Евлоги Георгиев е построен Софийският университет. Чрез лично дарение от 120 000 златни лева Иван Евстратиев Гешов спасява БАН от ипотека.
Интересен факт е, че Иван Евстратиев Гешов, манчестърски възпитаник още по турско време, за публикациите си в "Таймс" във връзка с Априлското въстание, е осъден на заточение в Алепо. Това е същият сирийски град, където сега се водят ожесточени боеве...
Автор: Иля Златанов
