Момичешки тайни

И пандемията, и войната са нашата колективна травма, с която всеки се бори сам

Прекъснатата връзка с цялото е в основата на емоционалната рана, която предаваме един на друг

И пандемията, и войната са нашата колективна травма, с която всеки се бори сам

Снимка: Pixabay

Двете години, прекарани в пандемия, много хора загубиха близки и приятели, десетки са изживявали в ужас страха да не се разболеят най-близките им, както и те, загубили са работа и социални контакти. Младите пък бяха лишени от възможността да се срещат с хора, с приятели, да излизат и да се радват на младостта си, дори да учат нормално.

Възрастните от своя страна останаха заключени по домовете си в продължение на месеци, преживявайки силен финансов и социален стрес заради коронавируса и собственото си състояние.

Всички сме изпитвали чувство на безсилие.

Всъщност пандемията и войната, която започна преди седмица, беше майсторски клас за бързо справяне с човешки кризи. На всички ни се наложи бързо да приемем, че не контролираме живота си. Животът ни беше в безпорядък. Постоянните препятствия през последните две години бяха психически изтощителни. За някои бяха дори непосилни.

Това е обезпокоително за повечето хора, особено за тези от нас, които вярват, че животът е продукт на собствените усилия и действия. Във всекидневния ни речник навлязоха нови думи и фрази. Казваха ни, че живеем в „безпрецедентни времена“.

Но кога ще свършат тези времена?

Казаха ни да „останем позитивни“. За съжаление тази мантра от идеята да ни мотивира да се движим напред, породи много гняв и безсилие.

Всичките тези чувства формират колективната травма, в която живее целият свят. Когато колективната травма не е обработена и се преживява от големи групи хора в обществото като потисната и неосъзната емоция, преодоляването й става много, много трудно.

Ефектите могат да бъдат опустошителни за индивида, неговото семейство и по-широкия му кръг социални контакти, което води до продължаващи проблеми с психичното здраве. Индивидуалната травма, която всеки преживява, може да се задържи с години, да се възпалява и активира на моменти под формата на стрес и тревожност. Подобно на много други травматични исторически събития, пандемията от Cоvid-19 и други настоящи световни събития, също могат да се развият в травма между поколенията, при която родителите предават емоционалната си рана на децата, без въобще да осъзнават това.

Някои от нас може да нямаме индивидуална травма, а „бърнаут“. Въпреки че не е свързано с травма, има подобни симптоми и те не са малко, а от своя страна формират травми за околните. Прегарянето може да ни накара да се чувстваме емоционално изтощени, както и физически пасивни. Прегарянето е по-скоро кумулативно, бавно, което постепенно изсмуква ентусиазма и положителната енергия, понякога за цял живот.

Психолозите смятат, че всички се чувстваме на ръба но оцеляването. Много от нас може да се чувстват така, сякаш последните 24 месеца са били борба с дълга обществена травма с различни измерения – здраве, лично благополучие, национална травма.

Как можем да излекуваме нашата колективна травма и/или прегарянето?

Признайте чувствата си! Ако усещате въздействието на колективна травма или бърнаут, погледнете сериозно на чувствата си. Вероятно не сте си задавали въпрос как се чувствате реално.

Колко сте били изплашени?

Колко сте били застрашени?

Колко сте били уязвими?

Продължава на другата страница...


Колко сте били на ръба на силите си?

Колко сте били в емоционална мъгла?

За да се излекуваме, трябва да усетим истинската болка от потисканите чувства. Първата стъпка е да признаем нашите чувства и мисли. Обърнете се към внимателен и изслушващ човек или потърсете професионална помощ.

Животът е бил по-труден за мнозина, отколкото в нашите собствени истории и е добре да се чувстваме поне за малко разтоварени от емоционалния товар.

Пазете себе си първо!

Втората стъпка е грижата за себе си. Не е добре да си позволявате да продължавате да страдате. Тук не става въпрос за психично неразположение, а за това да сте психически годни и да си позволите да се грижите за себе си. Защото само вие знаете от какво всъщност имате нужда.

Да бъдеш човек означава да си автентичен, а също и нараним. Време е да поставите собствените си нужди на първо място, за да можете да се грижите и подкрепяте семейството, приятелите и колегите си.

Отдръпнете се за малко в своя емоционален свят, за да видите нуждите си и им откликнете. Оставате си пространство да дишате.

Свържете се с другите

Третата стъпка е връзката с другите. Пандемията предизвиква огромно прекъсване на връзките с хората. Ние сме същества, които живеят в активни отношения по между си, нашето оцеляване зависи от връзката ни, но попаднали за дълго в социална дистанция, неусетно сме сложили още по-дебели емоционални маски и не можем да ги свалим. Психолозите посочват, че в момента има бум на клиенти, които се борят с прекъснатата връзка с хората – от най-близките в семейството, с колегите, с фирмената принадлежност, дори със своите собствени чувства.

Напомнете си, че сме заедно в тази колективна травма

Подхождайте към хората със същото търпение и доброта, които бихте искали в замяна, и не забравяйте, че изцелението идва от връзката с цялото, със смислената работа, ангажиране в духовни практики и подкрепа на близките, но не за сметка на вашето собствено благополучие!

 

Текстът е по материал на Алиса Лалор - терапевт и програмен директор в South Pacific Private - водещият център за лечение на травми, зависимости и психично здраве в Австралия. Тя има бакалавърска степен или психология и магистърска степен по консултиране и работи в сектора на частните психиатрични болници повече от десетилетие.