Децата не се раждат саркастични, но когато навлязат в тийнейджърска възраст, това може да е постоянното им състояние. Тази ментална акробатика е разглеждана отблизо от психолозите през последните години. Още Оскар Уайлд е казал, че сарказмът е най-слабата форма на остроумие, но той е и най-висшата форма на интелигентност. За родителите и учителите на тийнейджъри може да е трудно да приемат, но тази езикова странност е признак на гъвкав и изобретателен ум.

За това настояват и психолози и невролози. Според тях, сарказмът е доказателство за зрялост, тъй като отнема години, докато детският мозък схване тънките нюанси на хумора. Сарказмът помага да добавим допълнителни краски като смекчава ударите от неприятните истини, казани под формата на закачка. Някои психолози дори поощряват пациентите си да тренират този подход да изразят неприятните си мисли под формата на саркастичен коментар и да наблюдават реакцията на околните.

Първи стъпки

Децата под 5 години не са в състояние да разпознаят сарказма и са склонни да приемат всичко буквално. В проучване по психологическите реакции на децата в предучилищна възраст учените използвали кукли за тестовете си. Дали задача на дете да наблюдава Джейн, която рисува роза, но прави ужасна драсканица. „Ти си страхотен художник“, казва куклата, а детето не е съгласно с това заключение. Ето и друг пример: героят, наречен Сам, плеви градината и свършва работата твърде бързо. „Ти си ужасен градинар“, казва му куклата и детето се съгласява напълно. В този експеримент ясно се вижда, че децата не са способни да видят скритото послание зад невярното твърдение и затова се затрудняват да разберат нюансите. Те по-скоро приемат, че другият просто лъже. 

Средно на около 9 или 10-годишна възраст децата вече могат да разпознаят сарказма и го употребяват уместно. На тази възраст детето е способно да разбира намеренията на другия. На тази възраст малките вече употребяват по-богат речник и граматика и улавят фината информация от интонация и ниво на гласа. И точно поради сборът от тези фактори, сарказмът за напреднали се развива само с богат опит в живи социални ситуации.

До около 4-годишна възраст децата развиват способността да възприемат гледната точка на другия. Сарказмът е сложен, защото детето трябва както да разбере какво казва събеседникът и каква е истина в реалната ситуация - процес от две стъпки, който отнема време. Децата под 7- годишна възраст трудно задържат две потенциално противоположни идеи в ума си.

Вече в тийнейджърска възраст, смисълът на сарказмът става разбираем. Нещо повече – подрастващите истински се забавляват да експериментират с него върху другите.

Творческо говорене

Ако все още не сте убедени, че сарказмът на вашия тийнейджър е повод за радост, вижте експеримента на Рут Филик, психолог от университета Нотингам във Великобритания. Участниците били помолени да легнат в fMRI скенер, докато четат различни истории. В някои случаи разказите на героите са имали за цел да бъдат леко иронични, като например:

Бърнис и Кейтлин кандидатстваха за курс по психология в университет в САЩ. Отидоха да разпечатат заявленията си заедно. Принтерът разполагаше само с розова хартия. Бърнис каза на Кейтлин: "Много официално!"

Заданието породи горещи дебати дали сарказмът е злонамерена форма като заяждане или е смекчаваща обстоятелствата хумористична закачка?  По-предизвикателното е да се разбере какви са мислите на човека, прилагащ сарказъм: дали се опитва да бъде злобен или забавен?

Друг експеримент е „Проблемът със свещта“, в който участниците получават свещ, пакет кибрит и кутия с халки. Тяхната задача е да намерят начин да прикрепят свещта към стената, така че да гори, без да капе восък на пода. Правилният подход е да изпразните кутията с халки, да я прикрепите към стената и след това да поставите свещта вътре – решение, което ще ви дойде наум само ако сте готови да мислите извън функциите на всеки обект.

Участниците, които бяха подсетени преди задачата как работи сарказмът, са се справили двойно по-добре спрямо останалите - от около 30 до повече от 60%.