И чесънът, и лукът са представители на семейство лилиецветни и оказват подобен ефект върху нашето здраве, но чесънът е по-мощен от лука на единица тегло. На много места по света се смята за липса на уважение, ако се появите някъде и ухаете на чесън. Жителите на Средиземноморието не страдат от подобни предразсъдъци. Там чесънът се отглежда и консумира от хилядолетия и вероятно не е съвпадение, че сърдечните болести се срещат доста по-рядко.
"...лек за всички болести и наранявания. Предизвиква отделяне на урина и подпомага женския цикъл, помага при ухапване от бесни кучета и други отровни създания, убива глистите у децата, намалява и съдейства за отделянето на храчки, прочиства главата, помага при сънливост, добро предпазно средство и лек срещу всякакъв мор, възпаление и гнойни рани..." Никълъс Кълпепър, "Книга за билките и тяхното използване", 1653 г.
Историята на чесъна за опазването на човешкото здраве е смайваща. Кълпепър, въпреки че е писал по тази тема преди почти 350 години, не е пионер във въпросната област. Преди повече от хиляда години чесънът се е използвал в Индия за лечението на сърцето и кръвообращението. Ако се върнем още по-назад, с няколко хиляди години, ще открием, че и по-ранни цивилизации също са го употребявали с медицински цели.[[quote:0]] Преди трийсет и пет века в един древноегипетски ръкопис, известен днес като "Сборникът на Еберс", чесънът се цитирал като необходимост при лечението на сърдечни заболявания, тумори, глисти, ухапвания и много други болести. Знанията на египтяните се базирали върху опита на десетки и стотици поколения. В наши дни това става чрез научните доказателства. Те показват, че чесънът може да намали значително нивото на холестерина и триглицерида. Други изследвания демонстрират, че чесънът предпазва от затлачването на артериите с шлаки. Следователно египтяните са били прави.
ПОЗНАНИЯТА НА КИТАЙЦИТЕ
Макар и не така добре документиран като историята на чесъна в Древен Египет, интересът на китайците към билките отива по-далеч. Никъде не е записано откога се отглежда чесън. Предполага се обаче, че култивирането му както с кулинарна, така и с медицинска цел, е започнало преди няколко хилядолетия по ниските склонове на Тиеншан (Божествената планина) - планинска верига, която разделя Китай и бившия СССР на изток. Почвата там е плодородна и богата на минерални соли и се напоява изобилно от извиращите от планината реки.
Китай търгувал активно с древния свят и в резултат на това чесънът вероятно се е разпространил до Средния изток и Европа чрез керваните, които се движели по Пътя на коприната с товари от платове, чай и подправки.
Очевидно дълголетието е било една от основните причини древните китайци да използват чесън. Те силно вярвали, че редовното му включване в диетата води до дълъг и здрав живот. Един древен автор стига дотам да твърди, че ако човек, достигнал петдесетата си годишнина, яде чесън в продължение на петдесет дни, ще живее още петдесет години.
ГЪРЦИТЕ СЪЩО ИМАЛИ КАКВО ДА КАЖАТ ПО ТОЗИ ВЪПРОС [[more]] Всъщност древните гърци имали две наименования за него: в "Илиада" Омир го нарича "свещената девица" и му приписва магически свойства. Древногръцките атлети гледали на чесъна като на важна част от своята диета, когато се подготвяли за състезания. Смятали го също така за афродизиак, което е напълно възможно. Изследванията показват, че при консумацията на чесън и лук кръвта се съсирва по-трудно и тече по-буйно. Това може би е причина за по-голямата издръжливост на атлетите. То също така подобрява оросяването на пениса и следователно увеличава сексуалната енергия.
РИМСКИ ЛЕК ЗА ЦИРЕИ
По времето на Римската империя чесънът се използва масово като ефикасно средство срещу абсцеси и циреи. Чесънът се изсушавал и стривал; полученият чеснов прах се смесвал с гъша мас и гореща пепел и така се поставял върху засегнатия участък. Някои автори твърдят, че пепелта се използвала, за да пробие цирея и по този начин да даде възможност на чесъна да проникне в него и да унищожи микробите. Чесънът има мощни антибактериални свойства, така че казаното по този повод звучи съвсем правдоподобно.
Чесновият мирис може да бъде и животоспасяващ. В Чешир, Северна Англия, се пази къща, в която по време на чумната епидемия от 1665 година се складирал чесън. Нито един от нейните обитатели не бил засегнат от болестта и се предполага, че именно миризмата на чесън е спасила щастливците от иначе почти сигурна смърт. [[quote:1]] През Първата световна война обаче чесънът се използвал от руснаците като лек срещу гангрената. Счукан чесън се разстилал върху импровизирана превръзка от торфен мъх и се поставял направо върху раната. Това се оказало толкова ефикасно, че през Втората световна война започнали да наричат чесъна "руския пеницилин".
Но, каквато и да е истината за магическите свойства на чесъна, съвременните научни доказателства го признават за истинско вълшебно средство за хилядите, страдащи от сърдечни заболявания.
Ботаническото наименование на чесъна е Allium sativum; той принадлежи към голямо растително семейство, което включва също така и лука, праза, сибирския лук и други. Много здравословно е да се ядат всички представители на семейството, но чесънът несъмнено е най-ефикасният сред тях. От него могат да се приемат и внимателно дозирани количества във вид на капсули.
(по материали от книгата на Редж Сейнър "Чудото на чесъна")
