ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Изпитано от Момичетата: Кутия за храна от Икеа

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Сигурна съм, че много от вас се хранят на бюрото пред компютъра и най-често от пластмасова кутия с пластмасови прибори. Аз самата бях превърнала това в навик и рядко си позволявах усещането за нормална обедна почивка. Със смяната на работното място обаче реших, че е време да променя и някои навици, особено вредните.

Понякога обаче време за обяд навън наистина няма, а друг път ми се иска просто да се отделя от колегите и да хапна сама в някой парк наблизо – на въздух, на слънце... За да избегна взимането на храна в пластмасова кутия, започнах да нося с мен кутията за съхранение 365+ от ИКЕА в любимите си места за хапване, за да ми сложат избраното ястие направо в нея. Направена от стъкло, тя заменя познатия досега вкус на пластмаса и връща удоволствието от храненето, дори и да се случва пред компютъра.

Набавила съм си и комплект прибори (нож, лъжица и вилица) за многократна употреба, отново от ИКЕА, за да избегна пластмасовите, а следобедното ми капучино се приютява в чашата за път, за да запази топлината и аромата си. В същата кутия мога да си нося храна от вкъщи, а у дома мога да я използвам дори и за готвене. Но тъй като я нося предимно в офиса, реших да я персонализирам, използвайки цветни стикери. Да я отлича, като чашата, която знам, че винаги ме чака сутрин на бюрото.

С подкрепата на ИКЕА

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...