Когато избирате съд, е добре да помислите какво точно ще засадите в него и къде ще го разположите. Важно е съдът да отговаря по размери на растението, което ще живее в него. Твърде тясната саксия скоро ще бъде задръстена с разраснали се корени. От друга страна, малкото растение, посадено в прекалено голям съд, ще страда – почвата му ще остава влажна по-дълго от необходимото. Затова се практикува и пресаждането в по-голям съд – постепенно, успоредно на растежа.
При всяко пресаждане увеличавайте диаметъра на саксията с около 10 см.
Високите саксии са подходящи за каскадните растения като бръшлян, ленивче, самобайка или за лилии и клематиси, чиито корени се нуждаят от дълбок почвен слой.
Плитки съдове от типа на стари раковини, кошници или алпийски чинии се комбинират добре с алпийски и луковични пролетни цветя като минзухари и с нискостеблени треви.
Високи и изящни съдове тип делвите на Али Баба са подходящи за каскади от обилна зеленина. Но от тясното гърло на такава делва е почни невъзможно да се извади растение за пресаждане, така че по-добре да ги използвате като кашпи.
Глинените съдове са моите фаворити. На растенията също. На нас те ни изглеждат естествено и традиционно, а за растенията са супер подходящи заради порестата им материя, през която почвата диша.
Металните съдове, особено тези от галванизиран метал, също изглеждат чудесно, но имайте предвид, че металът е лош изолатор, което води до прегряване или измръзване на растенията.
Плетените от пръчки или тръстика съдове са страхотни и изглеждат добре във всяка градина. Могат да се ползват направо или като кашпи. За да предотвратите гниенето им от влагата, намажете с препарат или ги покрийте отвътре с полиетилен.
Керамичните саксии са много крехки, затова внимавайте, а гледжосаните са красиви, но не позволяват на влагата да се изпарява лесно, така че поливайте рядко.
