ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Как прекомерният стрес вреди на тялото ни?

Как прекомерният стрес вреди на тялото ни?

Снимка: Pexels

Как всъщност прекомерният стрес ни вреди и защо животът под постоянен стрес е по-кратък? На тези и други въпроси днес отговаря нашият гост-автор Страхил Иванов от "Влез във форма със Страхил".

За да бъдем по-точни – ефектите от стреса върху тялото се ръководят главно от хормона кортизол. Повишен стрес = повишено производство на кортизол. А хронично завишеното производство на този хормон може сериозно да наруши нормалното действие веригата хипоталамус – хипофиза, която общо взето регулира почти всички хормони в тялото. От своя страна пък нарушенията в хормоналната среда на тялото могат да влошат работата на всичките му системи и части.

Негативните ефекти от завишеното производство на кортизол ни влияят не само физиологично, но и психически, така че може да се каже, че кортизолът директно свързва физиологията с психологията.

Стресът и влиянието му върху тренировките

Има поредица добри изследвания, които наблюдават ефектите от прекомерния стрес върху резултатите и ефективността на проведените тренировки.

Едно такова изследване върху академичния стрес, на който са подложени студентите, показало, че групата студенти, подложени на по-голям стрес, имали повече от двойно по-слаб силов прогрес в тренировките си за долна част на тялото, спрямо групата с по-слаб стресов фактор. Освен това се наблюдавало покачване на мастната тъкан и загуба на малко мускулна маса при трениращата група с по-висок стрес и точно обратното – изгаряне на повече мазнини и натрупване на малко мускулна маса при групата с нисък стрес.

Друго проучване потвърждава, че психологическият стрес забавя увеличаването на силата. Това проучване също така установява 9 пъти по-голяма процентна промяна в обиколката на бедрата в групата с нисък стрес в сравнение с групата с висок стрес, но това наблюдение няма статистическа значимост, защото обиколката на крайниците е неточна мярка за размера на мускулите поради смущаващите ефекти на изпомпване на мускулите, регионален мускулен растеж, задържане на вода, мастна тъкан и промени в разпределението на мазнините.

Отрицателните ефекти на стреса върху възстановяването на силата след тренировка са документирани в няколко проучвания. Едно от тях показва, че възстановяването при по-нисък стрес е до двойно по-бързо спрямо това при хора, подложени на висок стрес. Т.е. наличието на силен психологически стрес намалява наполовина способността ни за възстановяване.

А проучване върху първокласни футболисти показало, че рискът от травми също се удвоява по време на периоди на висок академичен стрес и че академичният стрес може да играе дори по-голяма роля от физическия стрес, породен от изпълнението на самото упражнение. Това не е изненадващо, тъй като в медицинските общности отдавна е известно, че стресът влошава времето за зарастване на различни патологии, включително това на обикновените рани, с до около 40%.

Има още...

Страхил Иванов е един от най-успешните фитнес треньори в България, помогнал на хиляди хора да променят живота си чрез по-добро хранене и тренировки. Той стои зад Facebook страницата Fit with Strahil и фитнес блога Fitbg.net. Автор е и на две книги – "Трансформирай себе си" и "Мотивирай себе си", в които разкрива своята лична история и споделя ме...