ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Каква е разликата между белия и кафявия ориз?

Каква е разликата между белия и кафявия ориз?

Поради огромния интерес към темата за пълнозърнестите храни д-р Мария Николова с удоволствие отговори и на вашите последни въпроси.

Всички пълнозърнести храни ли са добър източник на фибри?

Пълнозърнестите зърнени храни са добър източник на разтворими и неразтворими фибри. Различните видове пълнозърнести зърнени храни са съответно и доставчик на различни количества и типове фибри в нашата диета. Една порция пълнозърнеста зърнена храна е 16 грама, която доставя от 0,5 до около 3 грама фибри.

Но някои потребители погрешно смятат, че дадена храна не е пълнозърнеста, ръководейки се единствено от съдържанието на фибри в нея. Различните типове пълнозърнести храни съдържат различно количество фибри - някои повече, други по-малко, така че съдържанието на фибри само по себе си не може да се използва като единствен показател, сочещ дали даденият продукт е пълнозърнест или не. Не бива да се забравя, че пълнозърнестите зърнени храни освен добър източник на фибри са и отличен доставчик на редица витамини, минерали и биологично активни вещества, които до голяма степен определят и тяхната хранителна плътност (високо съдържание на биологично активни вещества).

Какви витамини можем да си набавим по естествен начин, консумирайки повече пълнозърнести зърнени храни?

Пълнозърнестите зърнени храни се отличават с високо съдържание на витамини от група В (тиамин, ниацин, рибофлавин, фолиева и пантотенова киселина); минерали - калций, магнезий, калий, натрий, фосфор и желязо; високи нива на амино-кислините аргинин и лизин и на токофероли и мазнини (обичайно около 3%, а в овеса до 7,5%). Откриват се огромен брой фитохимикали, някои от които са обичайно срещани в зърнените храни, като фитатите и фенолните съединения, а други, като авентрамицидите и авеналумичната киселина са уникални за пълнозърнестите зърнени храни и са отговорни за високата им антиоксидантна активност.

Пълнозърнестите храни имат по-голяма хранителна или енергийна стойност?

Пълнозърнестите зърнени храни са с определена енергийна плътност, но са богати и на редица биологично-активни вещества, което ги превръща и в храни с изключително висока хранителна плътност.

Някои потребители погрешно смятат, че дадена храна не е пълнозърнеста, ръководейки се единствено от съдържанието на фибри в нея.
Зърнените храни – пшеница, ориз, царевица, ечемик, овес, просо, елда, амарант, заемат важно място в изхранването на човечеството от най-стари времена и осигуряват около 50% от дневния енергиен прием в България, а също така и в останалите развити страни в Европа и Северна Америка. При нормално смесено хранене, със зърнените храни се осигуряват не по-малко от 1/3 от дневните белтъци. Ценен източник са на витамини - В1, В2, В6, РР, Е, биотин пантотенова киселина.

Пълнозърнестите зърнени храни не съдържат едно "магическо хранително вещество", което се бори с болестите и подобрява здравето. Изключително важно е да се подчертае, че протективните ефекти на пълнозърнестите храни се дължат на синергичния ефект на всички биологично активни нутриенти откривани в тях и то в пълната и точна пропорция.

Каква е разликата между белия и кафявия ориз. С какво кафявият е по-полезен?

Когато става въпрос за ориз, външният вид лъже. Шеф-готвачите предпочитат, като много по-атрактивен и добре изглеждащ на снимка, пухкавия бял ориз. Кафявият ориз, обаче, в сравнение с белия ориз, печели като най-добрия и здравословен хранителен избор по ред други причини. Много изследвания сочат, че цветът не е единственият фактор, който отличава тези два основни типа ориз. Кафявият и белият ориз оказват различни ефекти върху нашето здраве.

Кафявият ориз има повече фибри, отколкото белият ориз и това е резултат и от различните начини на обработване на двата типа. Белият е кафяв ориз, който е преминал през някои промени в процеса на преработването си. При кафявия ориз обичайно се отстранява само обвивката му, в която е расъл, докато белият е полиран, варен или леко сварен. Отстранени са триците му, докато те са абсолютно запазени и непроменени в състава на кафявия ориз и така той се превръща в един отличен и здравословен източник на фибри. Кафявият ориз е с високо съдържание на магнезий, манган и цинк, докато белият е с намалено съдържание на тези минерали, но понякога се обогатява допълнително с желязо и някои витамини. Кафявият ориз е пълнозърнест и само под формата на зърна, които съдържат витамин Е.

Зърнените храни – пшеница, ориз, царевица, ечемик, овес, просо, елда, амарант, заемат важно място в изхранването на човечеството от най-стари времена...
Кафявият ориз и белият ориз имат сходни количества калории (имат разлика от 20 килокалории в полза на белия ориз – 110 vs. 130 Kcal), въглехидрати, мазнини и протеини. Разликата между двата е в преработката и хранителната им стойност. Ако най-външният слой на зърното от ориз (обвивката ) се отстранява, резултатът е кафяв ориз. Ако се отстранят и триците и слоевете под тях, резултатът е бял ориз. Няколко витамина и хранителни минерали се губят и в последващия процес на полиране. Една част от тези липсващи хранителни вещества, като например B1, B3, както и желязо, понякога се добавя обратно в белия ориз което го прави "обогатен".

Д-р Мария Николова е завършила медицина през 2004 г. в Медицински Университет – София. След това се е обучавала в Медицински Университет – Виена, Австрия, специалност „Хранене и диететика”. От 2005 г. работи като диетолог в България и е член на редица български и международни научни организации, освен това има и над 30 научни участия и публикации у нас и в чужбина.

Вижте още за пълнозърнестите храни от първото ни интервю с д-р Николова.

Автор: Зрънце по зрънце