ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Когато не можем да отидем на концерт на Coldplay, Coldplay идват у дома!

Когато не можем да отидем на концерт на Coldplay, Coldplay идват у дома!

Снимки: Станислав Димитров

Не съм от най-технологичните момичета – трудно сменям смартфона си, изпадам в паника, когато трябва да дам лаптопа си на поправка, а сутрин заедно с кафето моята доза събуждане идва с музика. Музиката от някой любим телевизионен канал. Доскоро бях скептична и към телевизорите, разбира се. Колко пък да е специален онзи смарт модел, по който наскоро се загледах, моят май върши същата работа?! Но това „май“ ме накара да се замисля, да се загледам и да тествам новия 4К смарт телевизор на Philips (модел 55PUS8804). А моят тест някак винаги преминава през музиката. За момиче, което обича да гледа любимите си изпълнители на живо и е готово да измине хиляди километри до някой европейски град (засега), друго подобно удоволствие и изживяване изглежда почти непостижимо.

Още повече, когато има още групи, които преследвам, и Coldplay е една от тях. Все се разминаваме – дали заради бързо продадени билети, дали заради неправилния тайминг, или дори заради липсата на време за пътуване. Затова реших, че когато не мога да отида на концерт на Coldplay (още чакам да обявят следващото си турне), ще ги поканя у дома заедно с новия модел 55PUS8804 телевизор на Philips. Само с няколко кликвания и с този нов смарт телевизор, който толкова подозрително оглеждах в началото. И толкова много се изненадах от всички усещания, на които се насладих, защото и други концерти съм гледала по телевизията, но този път несъмнено беше различно. Този път бях там, наистина!

Първо, заради ефекта Ambilight на Philips, с който концертът получава свое светлинно шоу, а екранът изглежда по-голям, отколкото е. Да, понякога и тези 55 инча могат да изглеждат недостатъчни. Неговият невероятен ефект е в това, че малки светодиоди разпределят екранните цветове по стените и така получаваме перфектно настроено осветление около самия телевизор.

А картината му? Уоу, цветовете са толкова ярки, контрастът още по-ясен, а детайлите добавят още повече дълбочина, което се дължи на видеопроцесора Phlips P5 Perfect Picture, както и на живата HDR картина, с която и филмите, и концертите, и игрите изглеждат още по-завладяващо. Синьото е още по-синьо, червеното още по-червено, зеленото – по-зелено или поне се променя начина, по който всеки от нас ги възприема.

Толкова реалистична картина обаче изисква и страхотен звук, а тук той се дължи на ексклузивния дизайн на високоговорителите от легендарните аудиоинженери Bowers & Wilkins. Именно когато гледате концерт, можете да се насладите напълно на изключителните му качества, дори и при не толкова голяма сила на звука (все пак да помислим и за съседите). А усещането, че все едно съм в киносалон, се дължи и на функциите Dolby Vision и Dolby Atmos.

А щом само с един концерт достига такова съвършенство, нямам търпение да гледам някой от любимите си филми или сериали на него. Освен това ме улеснява в избора, защото интуитивният интерфейс поставя нещата, които харесвам на преден план. Ако тази седмица предпочитам Amazon и YouTube, защо следващата да не бъде Netflix. Все пак тепърва идват коледни празници и филмовият маратон се планира отсега, нали? И тъй като вечер лесно заспивам на някой интересен епизод, на следващата вечер просто мога да продължа оттам, откъдето съм изпуснала нишката.

Черешката на тортата е, че този смарт модел на Philips лесно мога да управлявам с гласа си. Отдавна ми е омръзнало да ровя из дивана за изгубеното дистанционно, а сега само с няколко команди избирам сериал или търся приложение в Google Play. Дори без да си направя труда, да се мръдна от дивана. Та кой в съботния следобед има сили за нещо друго, особено когато един дебел мопс хърка в скута му. И особено след като чрез телевизора мога да управлявам и останалите смарт устройства в дома си. Да, все по-разглезени ставаме с тези нови технологии, които понякога ни пренасят на места, на които не можем да отидем. Поне засега!

 

С подкрепата на Philips

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...