Признавам си, че ако се разхождам по Витошка и се размина с японка с избелено до неузнаваемост лице, ще си счупя някой вратен прешлен, докато се обръщам след нея и я оглеждам отгоре додолу и обратно. При това няколко пъти. Да, на първо четене би ми се сторило доста... странно.

Тук идва обаче едно голямо НО. Замислям се дали всъщност това не се смята за изящно и носещо символика в нечия култура или националност. Няколко кликвания на мишката бяха достатъчни, за да се срещна с толкова цветен колорит и различност, колкото не бях виждал и в детска книжка за оцветяване. След всичко това определено поставям печат "потвърдено" на факта, че красотата трайно се е настанила у много хора, колкото и различна да е от това, което сме свикнали да виждаме или възприемаме всеки ден.

Друг е въпросът, че някои от тези прийоми са минавали под наслов "Трай, бабо, за хубост!" и са подлагали жените на мъчения, физическа болка и вкарване в рамката на най-различни вярвания. За щастие, някои от тях са вече и незаконни, но да видим...

Етиопия

Пренасям се в Етиопия, при племето Каро. Докато аз бих се опитал всячески да прикрия всеки един смущаващ ме белег, хората Каро освен че сами си ги правят, дори се и гордеят с тях. Те виждат красотата в различните символи, които "изрисуват" по телата на жените си още в най-ранно детство. Разглеждайки ги като накити, белезите са предназначени дори да привлекат мъжете и впоследствие да се стигне до Каро еквивалента на Менделсон.

Сменям часовия пояс и се отправям към...