Целият живот на цивилизованото общество представлява непрекъснат процес на потребление и отдаване на енергия. Този енергиен обмен се управлява и контролира от системата, в която живеем. Тя разчита изключително много на несъзнавания процес в това отношение и черпи с пълни шепи енергия от извора.
Принципно ние хората се раждаме с определен енергиен резерв, който би трябвало да ни служи само за кризисни ситуации, в които сами не можем да се справим. Това обаче означава, че трябва да можем да произвеждаме ежедневно необходимото ни количество енергия, за да функционираме нормално. Колкото повече изразходваме, толкова повече би трябвало да генерираме. За съжаление, никой не ни учи как се прави това. Разчитаме основно на интуицията си за жизненоважен процес. И много често, изпаднали в недостатъчност, се обръщаме за помощ към енергийния си резерв за ежедневни нужди и черпим от него, без да си даваме сметка колко би ни бил необходим той някой ден. Както и че той също има край.
Да се замислим за това днес. Можем ли да генерираме достатъчно енергия, за да живеем на върха на вълната всеки ден? Какво правим в тази посока? Просто да се храним, когато огладнеем, и да поспим, когато наближи нощта, не е достатъчно. Снабдени само с това, седим на ръба на кризата.
Защо да не помислим днес за малко йога, за някаква по-лека форма на медитация, за повече смях през деня, за повече положителни мисли и преживявания... всеки ден. Все пак може да започнем от днес с нещо малко, с една специална грижа за себе си и своята енергия.
Да уважим себе си в седмицата на медитацията с десет минути притихване със затворени очи и вглъбяване в себе си!
