ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Моят град, моят спорт, моето темпо

Моят град, моят спорт, моето темпо

Снимки: Станислав Димитров

Винаги съм харесвала в работата си това, че часовете пред лаптопа често се редуват с часове на снимачната площадка, особено когато аз съм човека, който си намира локациите, избира дрехите и селектира финалните кадри. Може би защото следвам собственото си темпо, мога да препускам из града както с бавни, така и с бързи стъпки. Обожавам да ходя пеша и липсата на кола ми позволява да изминавам големи разстояния на ей тези два крака, а по този начин поддържам формата си и мога да си позволя да хапвам малко по-калорични неща понякога. Да не говорим, че често нося по няколко големи торби, пълни с дрехи, аксесоари и пропс, пак с ей тези две ръце, което заменя, поне донякъде, вдигането на гирички. Добър заместител си имам, нали? Но пък точно затова понякога придвижването ми става по-бавно и с моето темпо.

Е, няма да крия, че спортувам допълнително, но колкото повече снимки имам и времето ми минава навън, толкова по-малко успявам да наместя спорта в графика си. Макар че толкова се разглезих по време на пандемията с това той да се случва онлайн вкъщи с видеа, записани от инструктурката ми по функционални тренировки. Нещо, което ми позволява да го правя изцяло в удобен за мен момент. Затова се радвам, че тази опция все още съществува. Да, липсва ми социалния контакт с хора в зала, но пък ми спестява онова време, което все ми е кът.

По този начин успявам да балансирам ежедневието си така, че хем да съм си свършила всички задачи за деня, хем да не се лишавам от тренировки, дори и те да са три пъти седмично. Мисля, че всеки може да си намери най-удобния вариант спрямо личния си график, за да не се оправдава, че отново няма как да стигне до спортната зала. А тя понякога може да се пренесе у дома, както в моя случай.

Но точно в това динамично ежедневие, особено сега в топлите летни дни, има нещо, с което не се разделям и това е дезодоранта на Rexona. От години ползвам точно този бранд и съм пробвала различните спрей варианти на марката, а всички ми носят усещането за сигурност от онези неприятни петна, които се появяват, често в най-неподходящия момент, повече свежест и приятен аромат, с който се чувствам по-уверена. Независимо дали съм на снимки, трябва да правя интервю с някого или докато спортувам. Rexona е мой верен съюзник във всеки един момент.

Затова се радвам, че станах част от кампанията им „Движа се по своя начин“. Можете да го направите и вие. При закупуване на два броя дезодорант Rexona и регистриране на кода от касовия бон с SMS на 108009, веднага ще разберете дали печелите награда. А наградите са страхотни - 5 велосипеда и 100 ваучера на стойност 50 лв. за пазаруване на спортни стоки в магазините на "Спорт Депо". Успех!

С подкрепата на Rexona

 

 

Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...