Момичешки тайни

Емоцията, която ни наранява най-силно

Психолозите Марте Отен и Кай Йонас от Университета в Амстердам решават да надникнат в мозъците на участниците в експеримент, изложени на различни емоции посредством индуциращи сценарии...

Емоцията, която ни наранява най-силно

Психолозите Марте Отен и Кай Йонас от Университета в Амстердам решават да надникнат в мозъците на участниците в експеримент, изложени на различни емоции посредством индуциращи сценарии. Те сравняват електроенцефалограми (ЕЕГ) на участниците, преживяващи три вида емоции - страх, щастие и унижение. Сценарият за унижението е представлявал следното: “Срещате се с някого, с когото сте се запознали в интернет. Човекът ви вижда, оглежда ви, обръща се и бързо се отдалечава.” Мисля, че всички можем да се съгласим – този сценарий може да накара всеки един от нас да се почувства унизен. 

Отен и Йонас успяват да измерят два параметъра на мозъчната активност в преживяването на участниците – силата на отрицателното преживяване от всяка емоция и степента на интензитета му.

Резултатите показват, че усещането за унижение е по-негативно от страха и по-интензивно от щастието – нещо, за което едва ли си даваме сметка.

От това проучване можем да разберем, че мозъкът ни никак не обича да бъдем унижавани. Срамът не само ни кара да се чувстваме зле, но степента, до която той активира мозъка ни, е много по-силно изразена отколкото всички останали емоции.

[[quote:0]]Ако сте почитател на сарказма и иронията, добре е да си дадете сметка колко нараняващи можете да бъдете за другите с това. Стига, разбира се, да не целите именно да ги уязвите, защото тогава може да сте сигурни, че ще успеете. В случай, че по-скоро бихте искали да посочите на приятел, близък, роднина къде греши, унижението не е най-подходящият инструмент за целта. Има други, щадящи начини да предадем коригиращите си послания към тези, за които сме загрижени или на които искаме да помогнем някак. Всяка критика, поднесена така, че да запази самоуважението на другия човек, е най-добрият начин да се избегне излишното унижение, причиняващо толкова болезнено преживяване.

Както при всички емоции, така и при унижението зависи от какъв ъгъл тълкуваме ситуацията. Според когнитивните теории за емоцията начинът, по който се чувстваме, е пряка функция от начина, по който мислим. Още Хамлет го е казал толкова добре: “Няма нищо, добро или лошо, което да не е направено такова от нашето мислене.”

[[more]]Ако мразите да грешите пред другите, може би е добре да преразгледате мислите си по време на конкретно негативно преживяване в сходна ситуация. Ако унижение е емоцията, която следва от чувството за загуба на статус, може би трябва да предефинирате ситуацията, за да намалите тежестта на статуса в това уравнение.