Тестостеронът по принцип е главният мъжки полов хормон. При жените той също се отделя (от яйчниците), но стойностите му са 50-60 пъти по-ниски от тези при мъжете.
На това оскъдно количество дължа моите 25 дни месечна хармония; дни, подчинени на окситоцина – хормонът на грижовността. Дни на подкрепа, разбиране, обгрижване. Които незнайно как изтичат бързо и тази любяща майка и съпруга постепенно започва да изпитва гняв. Гняв срещу неподредена стая, разсипана вода, бавно темпо. [[quote:0]]Гняв – голям, колкото мен самата. Започват петте дни на тестостерона. Някъде прочетох, че изобилието на тестостерон в женския организъм води до засилване на мускулатурата (чудесно!), но и до изменения на характера, който става избухлив и агресивен.
Аз си ги знам кои са Тестостероновите празници, както всяка една от нас си ги знае. Те стоят в основата на няколко войни у дома:
Междусъюзническата, чийто основни противници са бившите съюзници: аз и моите хормони;
Гражданската – между мен и всеки друг член на семейството ми, който се чуди откъде му е дошло;
Световната – между мен и мотаещата се продавачка или “патицата” на светофара дето спи, или “тоя” дъжд, за който не съм чула в прогнозата.
В различните години Тестостероновите чествания включваха различни коктейли: аналгин в твърдо, а по-късно и в течно състояние; бутилчици с хомеопатично съдържание, ½ разходка насаме и ½ сън, въобще всякакви комбинации. Кои успешни, кои не – напоследък го карам само на здрава психика. Като че съм приложила някакъв курс на лечение от Тестостероновите празници и вече осъзнавам, че съм във втора фаза, но не мога да предвидя какви ще са следващите.
Първа фаза беше: “нещо ми е нервно – да видя календара – ясно, празниците наближават” – и овладявам положението. Много се успокоявам от факта, че откривам източника на гняв. Разбирам няколко неща едновременно: аз не съм толкова лоша през повечето време и причината не е у другите. Само пет дни и ще мине. [[more]] Втора фаза (в която се намирам в момента) и открих случайно е: “като че нещо се изнервям напоследък – календара – ясно”. Но тук не се хващам на тестостероновото хоро с пълни сили и после използвам това като оръжие за защита.
Преди много години отказах цигарите и един от факторите, които ми помогнаха беше “предишният ден”. Всеки предишен ден без цигара беше стимул за днешния.
Казвах си буквално: защо се мъчих толкова вчера, ако днес ще пуша. Сега прилагам този личен психо-похват и по отношение на петдневния гняв: защо се сдържах толкова тогава и тогава, ако сега си изпусна нервите. Дишам дълбоко. Само пет дни, казвам си, а и два вече минаха.
Следващата фаза? Не знам. Готова съм да приемам съвети и чужди практики.
