ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Огън в кръвта

Огън в кръвта

Тестостеронът по принцип е главният мъжки полов хормон. При жените той също се отделя (от яйчниците), но стойностите му са 50-60 пъти по-ниски от тези при мъжете.

На това оскъдно количество дължа моите 25 дни месечна хармония; дни, подчинени на окситоцина – хормонът на грижовността. Дни на подкрепа, разбиране, обгрижване. Които незнайно как изтичат бързо и тази любяща майка и съпруга постепенно започва да изпитва гняв. Гняв срещу неподредена стая, разсипана вода, бавно темпо.

Започват петте дни на тестостерона.
Гняв – голям, колкото мен самата. Започват петте дни на тестостерона.  Някъде прочетох, че изобилието на тестостерон в женския организъм води до засилване на мускулатурата (чудесно!), но и до изменения на характера, който става избухлив и агресивен.

Аз си ги знам кои са Тестостероновите празници, както всяка една от нас си ги знае. Те стоят в основата на няколко войни у дома:

Междусъюзническата, чийто основни противници са бившите съюзници: аз и моите хормони;

Гражданската – между мен и всеки друг член на семейството ми, който се чуди откъде му е дошло;

Световната – между мен и мотаещата се продавачка или “патицата” на светофара дето спи, или “тоя” дъжд, за който не съм чула в прогнозата.

В различните години Тестостероновите чествания включваха различни коктейли: аналгин в твърдо, а по-късно и в течно състояние; бутилчици с хомеопатично съдържание, ½ разходка насаме и ½ сън, въобще всякакви комбинации. Кои успешни, кои не – напоследък го карам само на здрава психика. Като че съм приложила някакъв курс на лечение от Тестостероновите празници и вече осъзнавам, че съм във втора фаза, но не мога да предвидя какви ще са следващите.

Първа фаза беше: “нещо ми е нервно – да видя календара – ясно, празниците наближават” – и овладявам положението. Много се успокоявам от факта, че откривам източника на гняв. Разбирам няколко неща едновременно: аз не съм толкова лоша през повечето време и причината не е у другите. Само пет дни и ще мине. Втора фаза (в която се намирам в момента) и открих случайно е: “като че нещо се изнервям напоследък – календара – ясно”. Но тук не се хващам на тестостероновото хоро с пълни сили и после използвам това като оръжие за защита.

Преди много години отказах цигарите и един от факторите, които ми помогнаха беше “предишният ден”. Всеки предишен ден без цигара беше стимул за днешния.

Казвах си буквално: защо се мъчих толкова вчера, ако днес ще пуша. Сега прилагам този личен психо-похват и по отношение на петдневния гняв: защо се сдържах толкова тогава и тогава, ако сега си изпусна нервите. Дишам дълбоко. Само пет дни, казвам си, а и два вече минаха.

Следващата фаза? Не знам. Готова съм да приемам съвети и чужди практики.

Всеки от нас е разказ и вярвам, че и аз съм. Най-първо съм човек. И после редувам от момиче до жена и може би най-много майка. По-късно на същия ден съм и съпруга, а на следващия съм производител – на текстове, мисли и други полезни дейности. Емоционален център на една малка фамилна група. Любител на четенето, анализа, тичането (вече двегодишно занимание за моя собствена изненада) и психолог...