ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Поля Илиева от Keep it Stylish и нейният коктейл с вкус на диня

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Проължаваме с нашата свежа лятна поредица с вкус на диня, в която инфлуенсърите, които следим, ни споделят своите лични рецепти за коктейли със Somersby. Нещо повече, те ни показват и какво още можем да добавим към тях, за да наситим дългоочакваните слънчеви мигове с прекрасни и споделени емоции. Не е ли страхотно? В третия материал даваме думата на чаровната Поли от Keep it Stylish, която от една приказна лятна вила на о. Тасос ни пренася в щурите си спомени, докато забърква бързи и лесни коктейли и то само с подръчни средства. Мисля, че ще ви харесат! Каква е нейната рецепта за това ни разказа самата тя, от първо лице! Ето какво:

Часът е 6:50 сутринта. Чувам лястовичките, които строят гнездо под покрива. Къщата е любимата ни лятна вила в Тасос. Лястовичките са две. Ние – двадесет. Тук сме от два дни, все същата компания. Защо съм станала толкова рано? Нямам никаква идея? Напоследък спя доста по-малко. А снощи сънувах нещо доста странно. Беше съвсем реална случка, която вече съм преживяла. Сякаш нещо ме натисна да си припомня онова време…

Годината е 2010. Току-що съм завършила първи курс, минала съм през последния изпит преди броени дни. Една от най-близките ми приятелки пише следното съобщение: “Джулай морнинг в Бургас? Да?” Вече бях започнала работа, но не ходех в офис постоянно. Бърз поглед в календара и установих, че точно последният ден от юни е странно свободен. Можете да си представите колко бързо беше събрана една раница с багаж и съответно взет билет за влака София - Бургас. Ще си призная, че доста моменти от следващите три дни ми се губят, но тези, които все пак си спомням, са толкова забавни, че ето – стоя си сама на терасата и се смея.
Да вметна, че тогава вече съм имала блог. И то от две години. Видях какво съм писала – шантаво е как съм се променила толкова много и в същото време никак. Някои неща просто си остават същите.
Струва ми се нереално, докато чета за преживяванията ни тогава – будуване по цели нощи, от бар в бар, нощно къпане, посрещане на изгрева на плажа… толкова красиви, прекрасни моменти. Невинни и наивни. Млади и безгрижни.
Вече не сме.
Или пък…?
Започва поредното лято. Следващата година по това време ще съм на 30. Планирам почивките навреме, обикновено те са по цяла седмица и да тръгна за дадено място само за една нощувка ми се струва прекалено изморително. Боли ме гърбът и имам нужда от добро наспиване, за да съм адекватна на следващия ден. Ако изпия повече от три чаши вино в една вечер, главоболието ми е в кърпа вързано. Гледам 20-годишните и се чудя какво им е, откъде идва цялата тази енергия? Сравнявам се с тях в същия този период. Разлики – малко.

Някъде прочетох, че личността се оформя най-много през 20-те, в сравнение с който и да е друг период от живота ни. Съгласни ли сте? Как нощите с непрестанни танци и обръщане на шотове един след друг се превърнаха в маска за лице и чай преди лягане? Каква скука! Странното е, че в по-голямата част от времето ми харесва. И всъщност малко неща ми липсват, животът е прекрасен и в настоящия момент.

А ако се върна на тази юнска нощ в Бургас, благодарение на блога ще прочета следното: “О, цитронадата от диня! О, шотовете! Колко добри бяха!” Интересни вкусове съм имала тогава. Един не се е променил. Обожавам диня.

Има още...