Женската сексуалност през филмите, които гледаме днес. Има ли любов във секса и секс в любовта и само във филмите ли съществуват и двете? За това говорим в поредния епизод на „Секс в събота“ с психолога и психотерапевт с богата практика като сексолог Гинка Георгиева. 

***

Нещо, което пълни душата ми, е един филм „Успех, Лио Гранд“ – филм учебник и за женската сексуалност, и за жените и много им роли въобще. Жена след смъртта на съпруга си кани жиголо в хотелска стая абсолютно объркана. Няма идея какво иска да направи, но е късметлийка, че попада на такова момче, което се занимава много професионално със своята дейност.

Той започва с това тя да му разкаже своите фантазии. Фантазиите са неизменна част от сексуалния акт и много често ги свързваме с ролеви игри: типичните двойки често изпадат в клишета за тройки и садомазохизъм. Не!

Фантазията е нещо, което украсява нашия живот във всичките му аспекти. Както, ако фантазираме какво бихме могли да сготвим, то ще стане фантастично, а бихме фантазирали и как ще го поднесем. Същото е и в секса - да фантазираме за докосванията, взаимодействията, думите, които ще кажем....

Тя много се страхува да не разочарова партньора във филма. Наема жиголо, организира цялата история, плаща хотелската стая и там може да се види как всичко, което жените правят, е да не разочароват другите. Твърдо убедена е, че тя няма да се представи добре и иска да се започва и да се свършва. Но той обръща внимание, че като че ли

за нея сексът е нещо като мъчение.

Малко по-късно може да се види, че тя няма никаква способност да говори за нещата от сексуалния акт. Тя дори казва: "Мразя израза анален секс". Почти през цялото време обръща внимание, че каквото и да се случи, тя ще разочарова него и тя също ще бъде разочарована, както винаги е било. Дори му споделя, че никога не е изпитвала оргазъм.

Може би добрата динамика между напрежението, което тя създава, и спокойната атмосфера от негова страна правят красотата на филма и приковаха моя интерес. В този филм можем да видим как може да се направи един разговор преди секс – "А ти какво искаш?" и "А аз как искам" – разговор, в който хората споделят тревогите си, говорят за срама от тялото си. А тя казва: „Аз никога не съм имала сексуално самочувствие".

И забележете колко важен момент: Ти май си разочарована от децата си.

Филмът не е само за секс. Той е за цялостното преживяване на жената и майката в това общество, как

разочарованието от нас самите се пренася в разочарованието от другите – от живота си, от децата, от съпруга.

Действително в този филм най-голямото съкровище е, че може би се обръща внимание на чувствата и се дава пространство на човека да поговори с другия. Тя разказва, че със съпруга й, когато все пак се е стигало до някакъв секс, той си свършвал работата за няколко минути и я целувал набързо. Никога не е имало орална любов, било е унизително за него той да прави на нея, също и за нея тя да прави орална любов на него. След споделянето – това е истинска психотерапия. След този момент се пораждат много чувства и тя споделя, че винаги го е искала и започва да плаче.

Филмът изключително ме вълнува не само като сексолог, вълнува ме като жена.

По-късно, когато вече има някакво изградено доверие между тях, тя се осмелява да направи списък с нещата, които иска да направи с него. Категорично казва той да не се мъчи с нея, за да получи тя оргазъм, и също казва, че би направил много неща в този живот, ако не би била майка.

По повод оргазма, за който има много митове, различни статистики – 20 % от жените не изпитват оргазъм, 40 % от жените изпитват само клиторен оргазъм и какво ли още не, във филма героят разказва, че оргазмите всъщност са достъпни за много хора.

Още веднъж обръщам внимание, че това е филм учебник.

Когато тя става малко по–смела, нейното предложение към него е, че тя иска да постигне нещо. Можем да видим жената майка, учителка, съпруга, която цял живот е постигала нещо, и сега в секса също се появява цел. В нея няма допускане на идеята, че сексът освен постигане, може да бъде и наслада. Почти не чува предложението, което той отправя, че целта може да се забави.

За нея, ако няма цел и тя не направи това, това и това, тя не е модерна, а тя отчаяно иска да бъде модерна жена. 

През цялото време филмът си играе с напрежението. Може да се види как нейното напрежение завладява героя. Красотата на филма е в това, че когато у единия има липса на чувствителност, познания за собственото тяло и той няма никаква идея какво иска, а другият е спокоен със своята сексуалност, това взаимодействие може да бъде лечебно. Виждаме как именно зрялата част у единият от партньорите може да подпомогне това, което е болно и недоразвито, да бъде завършено у другия.

Продължава на следващата страница...