Момичешки тайни

Скритият враг у дома - преяждането

Чудовището в стаята

Скритият враг у дома - преяждането

Снимка: Pixabay

Колкото и да отрича, съвременният човек все повече страда от хранителни разстройствна, от обездвижване и психологически затруднения заради променения начин на живот. Хранителните разстройства като анорексия и булимия стават все по-често срещани и с тревога показват една скрита страна: човечеството боледува от проблеми с храната.

Преяждането е едно от хранителните разстройства, които имат няколко вида: компулсивно преяждане, емоционално хранене, и в другия спектър – булимия – състояние, в което човек се тъпче с храна, а след това я повръща. Как тогава да намерим верния път и да се измъкнем от лабиринта на ада?  

Храната ни е дадена, за да живеем, а не живеем, за да ядем. Обърнато по неправилния начин, това вече е отрова за тялото и за ума.

Психология на преяждането

Психологическите причини за преяждането нямат нищо общо с храната. Нямат и нищо общо с тривиални неща като размера на чиниите, вида храна и волята. Много хора, които имат емоционално хранене, вече познават отлично границите на своята воля. Някои от тях са истински герои.

Но разбира се, има хора, които могат да коригират факторите на околната среда като използват по-малки чинии, за да създадат илюзията, че ядат по-малко, да спрат храненето си по средата, или просто да пропускат хранене.

Но не това, че сме истински гладни ни кара да ставаме през нощта и да търсим храна. Компулсивното поведение е много по-дълбоко. То е свързано с чувствата и отчаяното желание да избягаме от тях. Храната е вид убежище и чувството за ситост и пълен стомах е като затворената врата, зад която страхуващият се се крие. Но чудовището е вътре в стаята!

Топ психологически причини за преяждането

За да разберем емоционалното хранене, водещо до преяждане, трябва да познавали основните причини за него.

1. Търсенето на радост в храната може да е единствената радост в живота. Мнозинството от изследваните за преяждане, са имали тежко детство, психични затруднения, проблеми семейства, неприемане на тялото, преживели са различни форми на насилие. Поглъщането но огромни количества храна всъщност се нарича „хедонично хранене“, защото то е вид наслада, която човек изпитва с храната.

Но ако хора, страдащи от такова поведение, бъдат принудени да махнат храната от живота си? Как ще живеят тогава?! Животът за такива хора изглежда безсмислен и празен от съдържание.

Въпреки че хедоничното хранене е наистина често срещано, добрата новина е, че това е най-лесната точка от решаването на проблема.

2. Напрегнатият ви живот ви кара да ядете твърде бързо

На тялото му трябват поне 20 минути, за да регистрира, че хрантата  в стомаха и чувството за ситост. Храненето бавно е чудесен начин да започнете борбата с преяждането. Така ще можете да усетите точката, в която стомахът е пълен, а вие ще изпитате чувството на хормоните на щастието. Но ако ядете бързо, може да ви е трудно да усетите това.

Ако искате да ядете по-бавно, първо, трябва да забавите и темпото си на живот, а с това да наложите други навици като йога и медитация. Защото начинът, по който правим едно нещо, е начинът, по който правим всичко.

3. Ядете, за да изпреварите глада

Ядете ли някога повече храна сега, за да не сте гладни по-късно? Това прекомерно запасяване може да бъде изненадваща психологическа причина за преяждането. Страхът, че „няма да има за утре“, че ще дойдат несигурни времена са огромна част от проблемите на хората с преяждането. Също така, преяждането в момент, в който знаете, че идва труден момент е поставянето на бариера пред трудността. Но само илюзорно. Това нито отдалечава трудният момент на усилие, нито ви помага да се справите, даже напротив.

И още...


4. Били сте учени да прославяте тази начин на хранене и вината не е ваша

Ако четете списания за фитнес или следите социалните медии, вероятно вече познавате каква възхвала може да има относно някои начини на хранене.

Например – храненето с тестени изделия е издигнато в култ в някои страни, включително и на Балканите. Храненето обилно с мазна пържена храна – също. Който има добър апетит, е здрав. Чували ли сте това?

Но днес почти никъде хората не страдат от същински глад. Напротив – повечето хора хвърлят храна, но не доставят на тялото си нужните хранителни вещества, тъй като преработената храна е бедна на нутриенти, но е висококалорична с т.нар. празни калории.

Пиенето на смутита и протеинови шейкове също може да бъде нож с две остриета, ако не знаете какво правите. Грешно е да се прославят и само слабите, само мускулестите или само фитнес маниаците. Създаването на чувство за срам е също толкова вредно и унищожително, колкото да се храните маниакално правилно. Слушането на тялото и неговите нужди е от решаващо значение, ако искате да спрете да преяждате. Хранете се с истински продукти - месо, яйца, зеленчуци, плодове и няма да можете да преяждате с тях, защото тялото ви ще разпознава много по-лесно чистите съставки.

5. Държите се постоянно гладни

Поддържането на глад в по-продължителни часове може да е полезно от време на време, но не и постоянно. Ако не се храните редовно, тялото ви създава хормона на стреса и заделя всяка калория като резерв, защото знае, че тялото ще гладува отново. Започнете да се храните редовно – 3 или 4 пъти на ден през 4 часа, така тялото ще привикне на ритъма и вече няма да имате моменти на зверски неконтролируем глад.

6. Страхувате се да спрете диетата, защото се страхувате от ефекта йо-йо

Ако се страхувате да спрете диетата за отслабване, защото не искате да си върнете сваленото, не сте сами! Всеки се е чувствал в този капан! Но когато научите тялото си да следва естествения му ритъм на хранене, смилане, изпразване и да се храните под режим, ще имате много по-малко екстремни моменти. Диетата не се прилага за определен период. Добрата диета е начин на хранене за цял живот.

Не сте подозирали още... 


7. Осъзнайте, че варирането на теглото е нормален процес

Особено жените, са циклични същества и в периодите преди и след цикъл може да се отразят до 5 кг разлика в теглото поради задържане на вода, на забавено храносмилане и хормонални промени. Това е напълно нормално. Ненормално е да сваляте по 10 кг и после пак да ги качвате и така отново и отново.

Психологията на преяждането не е бляскава, но отслабването не бива да е търсено като бърз ефект. Доброто сваляне на тегло е бавен процес, към който тялото също се адаптира, не само мозъка. Следете теглото си всяка седмица и направете план на хранене – от пазаруването, готвенето и порционите за всяко хранене.

8. Разногласия на подсъзнателно ниво

Обикновено състоянията на преяждане се коренят някъде в подсъзнанието ни в ситуация, която сме забравили, но тя ни е оставила дълбок белег. Някой ви е казал, че сте дебели? Някой се е подиграл на детската площадка? Някоя ви е щипал по пухкавите бузки? Вероятно и още много такива, но това знаете само вие. Всеки преяждащ някога е преживял нещо неприятно, което го кара да се прикрива зад храната и да не искат да го забелязват.

Това се нарича когнитивен дисонанс и възниква, когато имаме противоречиви вярвания и мозъкът ни ни дърпа в различни посоки.

Разбирането на вашите вярвания е от решаващо значение за овладяването на психологията на преяждането. Когато можете да идентифицирате противоречивите вярвания, можете да ги пуснете.

9. Контролирането на храненето не бива да е насилствен процес – това трябва да е грижа за себе си

И най-доброто от всичко, поведението ще се промени по естествен начин, когато спрете насилието над себе си и лишенията. За съжаление повечето от нас нямаме представа какви вярвания имаме. А това е началото на истинската „вътрешна работа“.

10. Изберете психотерапия, която да ви помогне

Най-добрият тип „вътрешна работа“ е психотерапията. Нищо не може да се сравни с качеството на получената услуга от специалист. Но не всеки е готов за такава голяма стъпка.

За тези, които искат да потопят пръстите на краката си във водата, вместо да се потопят дълбоко в терапията, всъщност са тези ,които още не са готови да се справят със себе си.

А макар вратата да е добре залостена, чудовището е в стаята...

За разликите между депресията и тъгата