Момичешки тайни

Три важни причини да включим пълнозърнестите храни в менюто си

На първо място в препоръките на СЗО стоят плодовете, зеленчуците и пълнозърнестите храни. Именно на тях сме посветили тази наша кратка поредица.

Три важни причини да включим пълнозърнестите храни в менюто си

Със сигурност всички ще се съгласят, че здравословното хранене е един от големите фактори за поддържането на качествен, смислен, активен и дълъг живот. [[more]] Всъщност това не е нова концепция. "Бащата на болестите е неизвестен, но майката е лошото хранене." е мисъл, приписвана на Хипократ. Очевидно темата за здравословните избори в храненето съвсем не е възникнала успоредно с бума на веригите за бързо хранене, а връзката хранене-здраве е ясна на хората от хилядолетия.

Днес Световната здравна организация (СЗО) е мястото, където се наблюдават тенденциите в храненето и се задават глобалните стандарти. Най-опасната тенденция, касаеща индустриалните държави, за която организацията алармира, е бързото превключване на хранителните навици на хората към консумация на високоенергийни храни, богати на бързо метаболизиращи се захари, сол, мазнини за сметка на намаляването на плодовете, зеленчуците и пълнозърнестите храни. Ето защо на първо място в препоръките на организацията стоят именно плодовете, зеленчуците и пълнозърнестите храни. На последните сме посветили тази наша кратка поредица. Ето и три големи причини да включите пълнозърнестите храни в менюто си.

Пълнозърнестите храни подпомагат стабилизирането на нивата на кръвната захар.

Когато нивото на кръвната захар в организма се повиши, панкреасът започва да продуцира инсулин, който активира гениален механизъм, характерен със складирането под формата на мазнини на енергията на метаболизираните захари. Когато клетките абсорбират захарите от кръвта ни, в нея нивото им спада, което пък задейства друг хормон (глюкоген), който сигнализира на черния дроб да започне да освобождава складирани захари. Така се поддържа един изключително важен за клетките на тялото (но най-вече за мозъка) баланс, при който нивото на захарите в кръвта остава стабилно.

Простите захари, които консумираме чрез рафинираните храни (бял хляб, бяла захар и т.н.), имат семпла химична структура, състояща се само от монозахарид (напр. глюкоза или фруктоза). Те се метаболизират светкавично, предизвийквайки дисбаланс с огромни негативни последици за здравето (диабет, затлъстяване и т.н).

Сложните въглехидрати, от своя страна, тези, чиято структура е по-сложна за метаболизиране, се състоят от полизахариди и олигозахариди. Пълнозърнестите храни съдържат сложни въглехидрати, фибри, витамини и минерали и имат нужда от повече време за усвояване от организма, което означава, че нямат толкова директен ефект върху кръвната захар и че тя се покачва много по-бавно.

Пълнозърнестите храни подобряват състоянието на сърдечно-съдовата система и подпомагат храносмилането.

Фибрите, които се съдържат в пълнозърнестите храни в голямо количество, на практика са почти несмилаеми. Те са две големи групи – разтворими и неразтворими. Разтворимите (превръщат се в гел в организма) имат свойството да забавят храносмилането, което подпомага оптимизирането му, намаляването на нивата на холестерола и кръвната захар. Неразтворимите фибри пък остават непроменени в организма – тяхната функция е да подпомагат перисталктиката така, че на изхода отпадъчните продукти да се отвеждат от тялото в мека и компактна форма (ето защо ядем ориз, когато имаме диария).

Добре е да се внимава обаче, защото прекаляването с фибри може да има и негативна страна – храната се движи много по-бързо по храносмилателния тракт, което означава, че не се усвояват нутриентите от нея, а всичко това предизвиква дискомфорт.

Пълнозърнестите храни подпомагат намаляването на теглото и общото здраве.

Тъй като са богати на баластни вещества, консумирането на пълнозърнести храни води до чувство за ситост, намалява апетита и е голям съюзник в борбата с килограмите.

Също така някои разтворими фибри хранят приятелски настроените чревни бактерии – явление, познато още като пребиотичен ефект. Смята се също, че добрите бактерии помагат при т.нар "клетъчно възпаление", което изглежда в крайна сметка ще се докаже като ключов фактор при затлъстяването и хроничните болести, характерни за съвременния западен човек. Няколко изследвания показват, че високият прием на фибри е свързан с намаляването на възпалителните маркери в кръвния поток, а ниското ниво на възпаление играе голяма роля в превенцията на почти всяка хронична болест, характерна за Запада, включително сърдечни болести, Алцхаймер и метаболитен синдром.

С подкрепата на Activia