ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Цветята говорят

Цветята говорят
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Днес е Цветница и ще си поговорим малко за цветята, които внасят красота в живота ни. Тяхната символика, макар да е разбирана по различен начин, а понякога дори и оспорвана, изразява мисли и чувства между хората. Символите се определят още от древни времена, а през Средните векове те са особено популярни.

До днес лавровият венец е за храбрия воин и за изтъкнатия поет, палмовата клонка – за мир и приятелство, портокаловият цвят краси главата на младоженката, а плачещата върба е за траурни случаи. Момината сълза означава „Ах, колко си красива“, гергината – „Радвам се да те видя“, жасминът – „Ще ме обикнеш ли някога?“, люлякът – „Сърцето ми принадлежи само на теб“, жълтата хризантема – „Аз ти вярвах“, нарцисът – „Безсърдечен си“, настурцията – „Изгарям от любов“, бялата астра – „Обичам те повече, отколкото ти – мен“, лъвското цвете – „Ела по-бързо“...

За да умеем да се радваме на цветята, да ги ценим и да красим с тях живота на другите, е желателно да знаем повече за някои техни представители. От това се определя и своеобразният етикет при използването им като знак на внимание, уважение и близост.

Розата е общопризнатата царица на цветята (за първи път така я нарича поетесата Сафо – 600 г.пр.Хр.). В България розата е пренесена в края на XVII век в Казанлъшката долина. От самото ѝ откриване тя е символ на изящество, красота, нежност и любов. Червената роза означава страстна любов, чайната – галантност, розовата – любовна клетва, бялата – молеща любов. Но цветето има и друг смисъл – то е знак за мълчание и потайност.

Божурът (наречен още царят на цветята) с разнообразните си багри е едно от най-красивите пролетни цветя. Считан е за императорско цвете. Символизира дълголетие и лечителство, мъжественост, светлина, слава, любов, късмет и богатство. Свързан е с брака, плодовитостта, славата и радостта.

Карамфилът (в превод от старогръцки означава „божествен“) е твърде старо растение. Червеният карамфил е символ на искрена любов, розовият говори за нерешителност, а белият – за очакване с надежда.

Хризантемата се нарича още „източна царица“. Символиката ѝ е противоречива – в Европа тя се свързва с отмирането и е погребално цвете; източните народи я възприемат като символ на слънцето, на есента, оттеглянето, спокойствието, приветливостта, богатството, дълголетието. В същото време се смята за цвете на признателността, благодарността, почитта. Гергината се счита за цвете на добротата.

Лалето почти навсякъде се приема за цвете на любовта.

Зюмбюлът е цветето на годениците и булките.

Виолетката (наричана още теменуга) е символ на пробуждащата се пролет, на скромността, невинността, скритата добродетел и красота. На езика на цветята означава симпатия и дълбока, но още непризната любов.

Момината сълза (известна у нас с народното название бял зюмбюл или гергьовденче, а за някои народи – „лилия на долините“) се смята от християните за свещеното цвете на Дева Мария, символ на идването на Христос на земята и раждането на новия живот през пролетта. Символ на сладост, девственост, смирение.

Нарцисът е символ на самовлюбеност, но и на самонаблюдение, самопреценка. Възприема се като цвете на младостта и дръзновението. Поднасянето на бели нарциси на жена може да означава, че тя си „знае цената“, а на жълти – любов.

Орхидеята е символ на пролетта. Обичат я всички заради нейната изтънченост, деликатност, аромат и нежност. Макът се свързва с плодородието. У нас го наричат „малка булка“, като го оприличават на женска фигура.

Мушкатото се свързва с непостоянство, каприз и лекомислие (затова трябва да се внимава на кого се подарява).

Минзухарът за някои европейски народи означава незаинтересованост, отказване, отричане от нещо, а за други – любов и магия.

Кукурякът символизира здраве, издръжливост и жилавост.

Игликата има различни народни имена (агличе, кукувиче цвете, меча стъпка, самовилско цвете, христово цвете и др.) и символизира чистота, младост, жизненост и закачливост.

Люлякът има смисъл на младост, обновление, пролетно възраждане.