Днес е Цветница и ще си поговорим малко за цветята, които внасят красота в живота ни. Тяхната символика, макар да е разбирана по различен начин, а понякога дори и оспорвана, изразява мисли и чувства между хората. Символите се определят още от древни времена, а през Средните векове те са особено популярни.

До днес лавровият венец е за храбрия воин и за изтъкнатия поет, палмовата клонка – за мир и приятелство, портокаловият цвят краси главата на младоженката, а плачещата върба е за траурни случаи. Момината сълза означава „Ах, колко си красива“, гергината – „Радвам се да те видя“, жасминът – „Ще ме обикнеш ли някога?“, люлякът – „Сърцето ми принадлежи само на теб“, жълтата хризантема – „Аз ти вярвах“, нарцисът – „Безсърдечен си“, настурцията – „Изгарям от любов“, бялата астра – „Обичам те повече, отколкото ти – мен“, лъвското цвете – „Ела по-бързо“...

За да умеем да се радваме на цветята, да ги ценим и да красим с тях живота на другите, е желателно да знаем повече за някои техни представители. От това се определя и своеобразният етикет при използването им като знак на внимание, уважение и близост.

Розата е общопризнатата царица на цветята (за първи път така я нарича поетесата Сафо – 600 г.пр.Хр.). В България розата е пренесена в края на XVII век в Казанлъшката долина. От самото ѝ откриване тя е символ на изящество, красота, нежност и любов. Червената роза означава страстна любов, чайната – галантност, розовата – любовна клетва, бялата – молеща любов. Но цветето има и друг смисъл – то е знак за мълчание и потайност.

Божурът (наречен още царят на цветята) с разнообразните си багри е едно от най-красивите пролетни цветя. Считан е за императорско цвете. Символизира дълголетие и лечителство, мъжественост, светлина, слава, любов, късмет и богатство. Свързан е с брака, плодовитостта, славата и радостта.

Карамфилът (в превод от старогръцки означава „божествен“) е твърде старо растение. Червеният карамфил е символ на искрена любов, розовият говори за нерешителност, а белият – за очакване с надежда.

Хризантемата се нарича още „източна царица“. Символиката ѝ е противоречива – в Европа тя се свързва с отмирането и е погребално цвете; източните народи я възприемат като символ на слънцето, на есента, оттеглянето, спокойствието, приветливостта, богатството, дълголетието. В същото време се смята за цвете на признателността, благодарността, почитта. Гергината се счита за цвете на добротата.

Лалето почти навсякъде се приема за цвете на любовта.

Зюмбюлът е цветето на годениците и булките.

Виолетката (наричана още теменуга) е символ на пробуждащата се пролет, на скромността, невинността, скритата добродетел и красота. На езика на цветята означава симпатия и дълбока, но още непризната любов.

Момината сълза (известна у нас с народното название бял зюмбюл или гергьовденче, а за някои народи – „лилия на долините“) се смята от християните за свещеното цвете на Дева Мария, символ на идването на Христос на земята и раждането на новия живот през пролетта. Символ на сладост, девственост, смирение.

Нарцисът е символ на самовлюбеност, но и на самонаблюдение, самопреценка. Възприема се като цвете на младостта и дръзновението. Поднасянето на бели нарциси на жена може да означава, че тя си „знае цената“, а на жълти – любов.

Орхидеята е символ на пролетта. Обичат я всички заради нейната изтънченост, деликатност, аромат и нежност. Макът се свързва с плодородието. У нас го наричат „малка булка“, като го оприличават на женска фигура.

Мушкатото се свързва с непостоянство, каприз и лекомислие (затова трябва да се внимава на кого се подарява).

Минзухарът за някои европейски народи означава незаинтересованост, отказване, отричане от нещо, а за други – любов и магия.

Кукурякът символизира здраве, издръжливост и жилавост.

Игликата има различни народни имена (агличе, кукувиче цвете, меча стъпка, самовилско цвете, христово цвете и др.) и символизира чистота, младост, жизненост и закачливост.

Люлякът има смисъл на младост, обновление, пролетно възраждане.