Дори и в горещ летен следобед малкият, цветен и артистичен квартал е готов да ме обгърне с цветовете и уюта си. Под парещите лъчи на слънцето времето сякаш е спряло за малко, а айлякът се разпознава по дългия и разточителен обяд в „Паваж“ и по следобедното капучино във Friends или „Айлякрия“. Усещам го и докато отпивам на малки глътки Somersby с вкус на боровинка, разхождайки се из уличките... Признавам, не бях идвала скоро тук и преоткрих неговите потайности като истински турист.
Красивите и ярки графити се открояват още повече, когато „Капана“ е притихнал в лятно безвремие. И няма значение, че уикендът е само на ден и половина разстояние, а морето на десетки километри. Затова всяко малко бягство до града под тепетата винаги е добра идея. Вкусът на Somersby още повече, за да забавя ритъма, да спра за малко, да се насладя на айляка, да попия от спокойствието, което в София понякога липса и да намеря вдъхновението, с което често си играем на котка и мишка.
И да се освежа, разбира се! В Пловдив наистина е горещо, но правилната и добре изстудена напитка винаги ме спасява. Малко преди денят да е отлетял, а нощта да започне да пристъпва с прохладния си летен полъх. Не е ли страхотно?
С подкрепата на Somersby
