Още от ранна детска възраст децата търсят у родители си подкрепа, сигурност и напътствия за живота. Предполага се, че това трябва да е любов, грижа и мъдър подход. Но не всички деца имат такива родители и получават такова възпитание, което да ги изгради като зрели възрастни.

Емоционалната незрялост е често срещан проблем не само при родителите, а при възрастните въобще - те се фиксират повече в изграждането на безопасен дом, осигуряване на добро образование и всичко, което парите могат да купят. Но много често емоционалната подкрепа остава в страни.

Децата на такива родители израстват в хронична липса на внимание и остават такива и в ролята си на родители. Тази объркваща амалгама от детето-родител продължава да създава деца, които емоционално не са подкрепени и доста често дори - емоционално осакатени с постоянно чувство на самота, дистанцираност и отчужденост от всички.

Разбирането на поведението на незрелия родител е първата крачка към позитивна промяна. Самите емоционално незрели родители трудно се справят с овладяването на емоциите си и тези колебливи състояния ги изваждат лесно от равновесие.

Емоционалната зрялост е способността да разпознаваш, изразяваш и контролираш собствените си емоции, а също и да можеш да проявяваш емпатия и да разчиташ емоциите на другите. Когато родителите не са емоционално зрели, те потъват в ямата на собственото си торнадо от емоции и се фокурисат само върху бурята в себе си, като не отчитат, че има и дружи живи същества, на които вероятно нанасят емоционални вреди, а като родители и не откликват на нуждите на децата си.

Според клиничния психолог Линдзи Гибсън, има 4 типа емоционално незрели родители. Те създават по различен начин чувството на несигурност у децата си, но всички те имат ограничени емпатични възможности, на тях не може да се разчита за справяне в критични и стресови ситуации и те нямат емоционална чувствителност към другите. 

Вижте ги на следващата страница...