"Мислех си да те попитам... Къде са ти емоциите?"
Не очаквах този въпрос. Същевременно не бях изненадана. Но когато въпросът идва от опитен и наблюдателен коуч, изисква спешно внимание. Знам, че имам склонност да потискам негативните си емоции (имало си и термин за това – "бутилиране"), а точно в този период ми се бяха събрали повече такива. Дори имах чувството, че всичките са такива. Но в желанието си да реша генерално проблема (аз не играя на дребно!), се бях поувлякла и бях замела всички...
Към този случай и към много размисли ме наведе книгата на д-р Сюзан Дейвид "Емоционална пластичност". Съгласна съм с автора, че много неща избираме, но не и как да се чувстваме, а понякога и колко дълго ще се чувстваме по определен начин. И че главната роля на емоциите е да носят информация подобно на физическата болка или на удоволствието. Когато ни заболи кракът, не го режем, за да спре, а чуваме ясен сигнал: "обърни ми внимание". Както и когато ни е приятно да изядем един сладолед, изводът не е да ометем цяла кофа. Но мозъкът също си прави полезна бележка: "следващия път пак". [[quote:0]] В книгата си д-р Дейвид разделя хората, които не могат или не искат да се изправят честно пред негативните си емоции, на два типа – "бутилиращи" и "латерни".
"Бутилиращият" тип смята отрицателните си чувства за слабост, прикрива ги (понякога и от самия себе си) и се престарава с позитивното мислене. Тайният му страх е да не бъде отхвърлен като слаб и несправящ се и неслучайно повечето такива хора са мъже.
"Латерните", от друга страна, премислят и дисектират проблема и често не спират да говорят и/или мислят за него. Характерно за тях е да правят от мухата слон и подобен тип поведение е по-често срещан при жените. [[quote:1]] Според д-р Дейвид и двата заучени модела не работят, защото ни носят известно облекчение само в краткосрочен план, но не стигат до първоизточника. Както и болката е неприятна или непоносима, но сама по себе си не е нито добра, нито лоша, а просто сигнал, че нещо не е наред и се нуждае от нашето внимание.
Най-много от всичко ме впечатли частта за ползата от негативните чувства – че ни правят по-креативни, по-задълбочени и по-адаптивни. А не са ли точно болката и страданието това, което ни прави по-концентрирани и търсещи същността на нещата отвъд привидностите?
Въпреки това не спирам да си мисля, че щом все още продължаваме да сме "бутилиращи" или "латерни", тези модели по някакъв начин работят за нас. Също както аналгинът. Но ако действително искаме да решим проблема, трябва да имаме смелостта да се изправим срещу страховете си. И аналгинът помага, но не знам някога да е излекувал нещо сериозно.
Невена е завършила международни отношения, тя е учител и коуч. Големите й страсти са астрологията и номерологията. Тя обича да изследва човека и да търси и намира истинското и доброто във всеки. Което винаги я кара да се усмихва. Може да научиш повече за нея, както и да си поръчаш личен хороскоп на https://ginga-horoscope.com/.
