ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Какво ни пречи да отслабнем?

Какво ни пречи да отслабнем?

1. Не разбираме, че не става дума за краткосрочно усилие, а за промяна в начина на живот. Независимо колко килограма имаме в повече, проблемите с теглото означават проблеми в начина на хранене и живот. А проблемите с килограмите са като кожните – те винаги се завръщат, ако подхождаме към тях еднократно. За нас, изтеглили късата клечка в генетичната лотария, това е борба за цял живот и няма кратък път. В тази борба има много „преди“, но никога „след“ и няма еднократно действие, което да реши проблема завинаги. Ето защо индустрията на отслабването е вечна индустрия. Никога няма да спрат рекламите на чудотворни капсули или кремове, които ни убеждават, че ако само се намажем, веднага ще свалим пет сантиметра от ханша. Ако хората лесно приемаха, че трябва да живеят по друг начин и че сами управляват съдбата си и го правеха, нямаше да има други, които да печелят от заблудите им.

2. Изпадаме в крайности и ядем непривични неща. Довчера любители на простите захари и щедрите порции, от днес ядем молекулярни количества и сме забили носове по рафтовете в магазините за био- и екохрани, където ни чакат какви ли не причудливи (в много случаи неядливи) продукти. Колко ще издържим така? Чиа, киноа, годжи бери, печено авокадо? Мммм. Чудотворните капсули вече не вървят така добре колкото митовете, че нещо, внесено от десет хиляди километра, е ключът към отслабването и здравето, без който просто не можем да се справим. То расте там – по върхове, гори и храсталаци на другия край на света и ето че днес имаме възможност... Кълвем лесно, защото подхождаме към проблема като към нещо, което ще се излекува, ако вземем хапче или зрънце. Преди да хлопнат капана зад вас, помислете и потърсете информация. Ще се учудите, че по нашите географски ширини има предостатъчно продукти с полезни свойства, за които няма нужда да плащате в злато, които познавате добре и няма да ви досадят твърде бързо.

Истинският проблем е в това, което се случва в главата, в начина, по който мислим за храната, по който я обичаме и по който я опитомяваме.
3. Проявяваме синдрома на отличника и не работим „за глава“. Познавам този синдром прекрасно – първия месец изпълнявам всичко, варя чайчета, бъркам овесени ядки, правя се, че нещо, което се точи блудкаво и на нишки в устата ми е вкусно и ходя по 10 километра. Естествено, отслабвам рекордно, всички са „уау!“, но е достатъчно съвсем малко, за да пропадна и то обикновено се случва преди месечния ми цикъл. Единственото, което постигам в такива моменти е, че разбирам, че мога. Това, че съм получила шестица сякаш ме окрилява, но ефектът в крайна сметка не е нулев, а йо-йо. Работата „за глава“ е по-важна от отслабването. Килограмите не са истинският проблем. Истинският проблем е в това, което се случва в главата, в начина, по който мислим за храната, по който я обичаме и по който я опитомяваме.

4. Чуваме твърде много мнения и твърде рано сме склонни да ги даваме. Отслабването е като футбола и политиката – всеки ги разбира. Ето защо изолирането на излишния шум е урок, който е желателно да се научи по-бързо (аз лично го научих отчайващо бавно). Колкото по-бързо приемем, че за разрешаването на проблемите ни следва да ни помагат специалисти (лекари диетолози или биолози нутриционисти), толкова на по-сигурна почва поставяме разрешаването им. А когато започнем да се проваляме, често това е защото променяме нещо в матрицата. Решаваме, че можем да прескочим контролен преглед, че вече знаем как да се храним, или че не е лошо да направим една „лунна диета“ на средата на програмата, която ни е предписал лекарят.Според мен в отслабването важи максимата, която всеки компютърджия знае: „Never touch a running system.” Никога не прекъсвайте нещо, което вече работи, за да изпробвате друго, особено ако сте на крачка да направите един начин на хранене свой начин на живот. Другата страна на тази монета е даването на мнение – малко изтъняване на талията дава самочувствие, вярваме си повече и смятаме, че това, което е добре за нас, е добре за всички и щедро раздаваме хранителни консултации на различни хора, но това всъщност ни вреди, защото създава у нас лъжливо усещане за успех. А това е като ходенето по въже – много лесно се пада. Научно доказан факт е, че хората, които споделят целите си, се провалят по-често от тези, които не ги споделят – заради чувството, че казано е наполовина свършено. С две думи, да не казваме „хоп“ преди да сме скочили.

5. Не си даваме достатъчно време, за да отбележим стабилни резултати. Даваме ли си сметка, че понякога трупаме килограми с десетилетия, а една-две години за свалянето им ни се струват цяла вечност? Не е ли по-честно Бог, природата и съдбата да ни дават 10 години, за да свалим натрупаното за 10 години? От тази гледна точка всичко се случва прекрасно и светкавично, нали? Дългосрочните промени дават дългосрочни ефекти. Краткосрочните диети имат краткосрочен ефект и обикновено той се търси по-скоро с естетична цел (преди сватба, бал, “Оскари”), след което се плаща с лихвите.

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.