Грижата за психологическото здраве е от изключителна важност. Средата, в която сме отраснали и в която сме се оформили като личности, от една страна, се превръща в субективна призма, през която преживяваме реалността в най-широките й измерения. Същевременно тя е от огромно значение как постфактум започваме да оперираме в тази реалност – как се държим, как реагираме на света и разбира се, как и с кого избираме да се обвържем.
Децата, които са преживели някакъв вид травма или дисфункционалност в семейството, в което са се появили и растат, често изпитват затруднения да научат и развият здравословните граници и поведение, които останалите приемат за даденост. С помощта на Psychology Today днес събрахме 10 от най-често срещаните модели на обвързване, резултат от някакви травми от детството. Ако някой от примерите ви се струва твърде познат – най-добре консултирайте се с терапевт, защото е твърде възможно това да е някакъв тип деструктивен посттравматичен модел.
Страх от обвързване
Деца, които в ранното си детство са били неглижирани или в даден момент са били изоставени (или са си мислили, че са – например рано са отделени от родителите си) често постфактум развиват страх от изоставяне, дори и този страх да не е осъзнат. Например при наличен подсъзнателен страх от изоставяне на преден план тази травма се появява като страх от интимност. Това означава, че дори и даденият индивид съзнателно да иска връзка, той често „дава заден“ когато потенциален партньор направи крачки към него. Може да се случи и така, че травматизираният човек развива голяма зависимост към партньора си – започва да се тревожи когато той се отдели от него и не е способен да се самоуспокои. Този страх често се появява и под формата на крайна ревност или опити другия да бъде притежаван.
