Начин на живот

20 години от първите еднополови бракове

Почти 30 държави последваха примера на Холандия

20 години от първите еднополови бракове

Снимка: NewsChain

Амстердам отбеляза 20 години от първите еднополови бракове в света с голяма надуваема розова торта, която обиколи легендарните канали на града чрез специална плаваща платформа. Пламъците на свещите бяха изобразени с цвета на дъгата, символ на ЛГБТИ общността.

Преди 20 години на 1 април градът беше домакин на историческо събитие, когато кметът бракосъчета четири двойки в кметството на Амстердам, с което Холандия стана първата държава в света, признала законно еднополовите бракове. Три от двойките бяха съставени от мъже, а една – от жени.

"Хората ми казваха, че Нидерландия ще бъде първата и последната страна в света, която ще приеме закон за еднополовите бракове. Останалият свят няма да последва този пример", спомня си Хенк Крол – депутат, който подкрепил закона, приет от нидерландския парламент преди повече от 20 години.

Той прави с гордост равносметката, че "близо 30 страни по света последваха нидерландския пример".

Честванията 20 години по-късно отбелязват, че правата на ЛГБТИ процъфтяват в много части на Европа и света, като за тези две десетилетия общо 16 държави в Западна Европа вече са легализирали еднополовите бракове. Но активистите предупреждават, че има още работа в тази посока. 

Според Евелин Парадис, изпълнителна директорка на ILGA (Международна асоциация на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните), появата на авторитарни и популистки политически лидери в някои европейски страни през последните няколко години е свързана с опитите за ограничаване на правата на ЛГБТИ.

"Фактът, че в цяла Европа ситуацията се е влошила толкова много, всъщност принуждава всички да признаят, че работата не е свършена", казва тя пред "Евронюз".

"Има ремобилизация на поддръжниците на крайните тези, които на места са станали прекалено самонадеяни."

Тя казва, че видът популистка политика, който се е появил в страни като Унгария и Полша, е такъв, какъвто "процъфтява с изкупителни групи от населението, а ЛГБТИ общностите са една от изкупителните жертви."

Хомофобите в България

У нас еднополовите бракове все още не са разрешени, което изпраща много българи на "брачен" туризъм. Те сключват брак в някоя от държавите, където това е позволено, но след това статутът им в България продължава да бъде неясен.

Младоженците са разглеждани като семейство в Дания например, но не и в България. 

Има и една партия, която изгради цялата си предизборна кампания около хомофобски послания и демонстративна нетолерантност. Става дума за ВМРО, които се заиграват с българските традиции и искат бъдеще "без гей бракове и норвежки методи за отглеждане на деца".

Кои държави дават добър пример и кои – лош? На втора страница...


Лоши примери в Полша и Унгария

Правата, които ЛГБТИ хората вече имат в голяма част от света, все още липсват в някои европейски страни като Русия, Полша и Унгария. Там продължават борбата за по-равно третиране в очите на закона и на обществото.

Унгария и Полша са в противоречие с Европейския съюз по въпроса.

Унгария наскоро прие закон, който практически забранява на еднополови двойки да осиновяват деца. В Полша ЕС удържа предвидени безвъзмездни средства за редица полски градове, които са приели така наречените "свободни от ЛГБТИ зони" или са подписали дискриминационни укази за "семейни права".

"Ценностите и основните права на ЕС трябва да бъдат зачитани от държавите-членки и публичните власти", заяви тогава Хелена Дали, комисар по въпросите на равенството в ЕС.

"От една страна има напредък в Европа, но през последните години наблюдаваме реакция в някои страни като Полша, където и днес лидерът на управляващата партия казва, че докато те управляват, има няма място за ЛГБТИ или джендър идеология" казва активистът Камил Мацуга от Полша пред "Евронюз". Той бе номиниран за наградата за правата на човека на Европейския парламент през 2020 г. за работата си по картографиране на общините в Полша, които са подписали укази, с които се обявяват за "свободни от ЛГБТИ зони".

Неговата работа по онлайн инструмента "Атлас на омразата", заедно с подкрепата на Европейския парламент, забави разпространението на тези укази в страната, но не ги спря напълно.

"Дори управляващата партия предупреждава местните власти, че приемането на такива декларации може да им струва пари от ЕС."

"Така те вече са наясно, че техните действия могат да имат някои неприятни последици", коментира още Мацуга, който не пропуска да спомене отново, че правителството в Полша все още работи в посока дискриминация на ЛГБТИ хората.

Еволюцията на Ирландия

Има една държава в Европа, която е представена като пример за промяна на нагласите и законите, засягащи ЛГБТИ общността, и това е Ирландия. Еднополовата сексуална активност е декриминализирана едва през 1993 г. в тогавашната дълбоко католическа държава.

През 2015 г. след референдум по въпроса еднополовите бракове бяха разрешени със закон. А последното доказателство за промяната в нагласите на ирландците се казва Лео Варадкар, министър-председател на страната от юни 2017 до юни 2020 г.

Той беше едва четвъртият лидер на правителство или държавен глава в света, който открито заявява своята хомосексуалност. 

Пола Фаган, главен изпълнителен директор на "ЛГБТ Ирландия", каза, че годишнината от първите еднополови бракове е повод за "предпазливо празнуване", като добавя, че "пътят към равенството все още е чрез борба". "Анти-ЛГБТИ+ настроенията се увеличават в много страни и трябва да работим усилено заедно, за да напредваме и да защитаваме правата на ЛГБТИ+", посочи тя пред "Евронюз".

Фаган е убедена, че въпреки това, което мнозина биха възприели като огромен напредък по ЛГБТИ въпросите, все още има "много работа, която трябва да се свърши в областта на законодателството и реформата на политиката тук, в Ирландия, за да се гарантира, че ЛГБТИ+ хората могат да се чувстват сигурни, защитени и добре дошли."

В световен план еднополовите бракове са узаконени в 28 страни, както и на самоуправляващия се остров Тайван.

 

"Да на семейството, не на джендъра" или защо всички критикуват Полша