През последните години се убедихме, че да пътуваме е едно от най-прекрасните неща, на които съвременния свободен човек може да се радва. Да посетиш друга държава, да опиташ от културата, храната, бита и нрава на друг народ е обогатяващо, но задължително ли трябва да имаме компания в това, за да е пълно удоволствието?
Когато човек пътува соло трябва да бъде по-внимателен и организиран, но от своя страна така остава сам със себе си. Опознава по-добре заобикалящата го среда и вътрешния си свят. Да пътуваш сам ти дава доста, ето няколко ползи от това да сме без компания на самолета:
1. Ще срещнеш нови хора
Пътувайки с компания, често се разсейваме и някак не ни хрумва да завържем нови познанства, да се усмихне на човека на другата маса, да поздравим минаващия около нас, защото всъщност потенциални готини нови хора дебнат отвсякъде. Например в едно обикновенно кафе, което ако си с компания би подминал просто, неочаквано за теб може да завържеш разговор с някой местен, който да е пълен с истории и да знае много повече за града от поредния туристически сайт.
2. Потъваш във времето
Когато пътуваме с компания често се залисваме в разговори и пропускаме моменти. Времето тече бързо, красиви гледки около нас се редуват, а ние сме потънали в разговори. Разбира се това не е лошо, но ако сте пътували с цел опознаване на локала, това не е добър вариант.
“Който не може да се усамоти, не може и да се приобщи.” - Блага Димитрова
Много е важно самите ние да преоткрием себе си като добра компания, да може и другите да ни видят като такава. Пътувайки сам, ще се преоткриеш като приятна компания, ще си бъдеш самодостатъчен в музеите, кафенетата, оживените от туристи и глъчка улици, ще изживееш интензивен вътрешен диалог, все едно си на първа среща със себе си. Усмихвам се при мисълта да си мълча цяла седмица, докато откривам нови гледки и хоризонти.
3. Имаш свободата
Ти си човекът, който решава къде ще ходиш, кога ще ходиш, с кого ще ходиш и какво ще правиш по време на пътуването. Не трябва да се съобаразяваш, да правиш компромиси или
Когато пътуваме в компания често се оповаваме на другия. Отпускаме се и мием ръцете си с действията на групата. Когато пътуваме сами, обаче, реалността е изцяло в нашите ръце и как ще я отразим зависи изцяло от нас. Така мното по-ясно виждаме как реагираме на дадени ситуации, върху какво трябда да поработим и къде са проблемите ни. По време на по-дълго пътуване (повече от 3 дни) много ясно започват да личат и нашите нужди. Започват да ни липсват неща, от ежедневието, които може би не сме осъзнавали и оценявали като важни за нас.
