Начин на живот

5 идеи за по-свежо и вълнуващо лято в града

Може да бъде такова, да!

Гледате ли морето само на снимка, докато броите дните до следващия уикенд или до тази толкова очаквана ваканция? Да, сигурна съм, че и вие скролвате из нюс фийда си в социалните мрежи с лека завист към всички онези, които се крият от жегата сред вълните и блажено отпиват от освежаващ коктейл на плажния бар. Толкова го мечтаем това лято и толкова кратко и изплъзващо се ни се струва. Или поне на мен, сега, когато всичките ми приятелки са на море, а аз още не мога да стигна до него.

Затова пък реших, че мога да направя летните мигове в София по-свежи и забавни. От една страна има толкова готини концерти и фестивали, които се случват в момента, а от друга – обичам онези малки неща, с които мога да си доставям удоволствие. Между работата, между графиците, между делниците и уикендите. Освен това е достатъчно да облека някоя красива ефирна пола, да я комбинирам с удобни сандали и да грабна любимата си малка чанта. А в нея мога да нося само червило и телефон, защото откакто открих мобилното приложение за разплащане Settle, нямам нужда от нищо друго!

Едно от моите летни бягства е импровизираният следработен пикник в някой парк, който ми е наблизо. Взимам си одеяло, някоя книга, нещо освежаващо за пиене и се отдавам на миговете, в които вече се усеща прохладата на вечерта, особено след дългите горещи дни. Така си открадвам време за любимо нещо, което ме отвежда на близки и далечни места, запознаваме с познати и непознати лица, и в същото не съм вкъщи и мога да посрещна залеза навън.

Понякога обаче обичам да се приютявам в някои от малките столични кина като „Одеон“ и “Г8“. Винаги ги предпочитам пред големите зали, защото ми създават по-интимно преживяване с филмите, особено онези, които могат да се гледат именно в тях – любимото ми европейско кино. Въпреки че наскоро гледах последния филм на Уди Алън – „Фестивалът на Рифкин“, който малко ме разочарова. Затова пък финландският „Туве“, посветен на известната писателка и художничка Туве Янсон, ме изпрати с кълбо от емоции, които ме държаха дълго след финалните надписи.

През уикендите често се крия от жегата в някоя галерия, защото в София това лято със сигурност могат да се разгледат изключително интересни изложби. Като тази в Софийска градска художествена галерия – „Храна: насъщност, общуване, ритуал“, която може да бъде посетена до 21 август. Тя изследва темата за храната, която излиза от контекста на биологичната същност и се превръща в повод за общуване между хората, в предмет на човешкия труд, или в неотменима част от различни ритуали, обреди и традиции. Сред творбите има произведения на Иван Мърквичка, Никола Михайлов, Петър Морозов, Никола Аврамов, Антон Митов, Иван Милев, Иван Пенков, Владимир Димитров-Майстора, Бенчо Обрешков, Златю Бояджиев и др.

И още...


Обожавам и книжарниците, защото като момиче, което все още предпочита книгите на хартия, мога да прекарвам часове в тях. Да прелиствам между историите, да откривам нови находки за колекцията си от биографии или да грабна нова книга на автор, който следя. Затова този път се насочих към новата книга на Елена Феранте – „Тягостна любов“, която в момента поглъща част от свободното ми време. Разбира се, като цяло шопингът е онова любимо занимание, което ни носи щастие, особено по време на намаления. Така че покрай новите книги се озовавам и с нова рокля, защото все някога ще стигна до морето, нали.

Но със сигурност това, което винаги прави лятото ми още по-вкусно и свежо, е топка сладолед (или две), особено ако е пистачио или лимонов пай и когато си имам любимо място, на което мога да му се насладя – било то в обедната почивка, между две работни срещи или в безметежния уикенд, когато градът е празен.

Но където и да отида, съм щастлива, че мога да заменя голямата неудобна чанта с мини модел и той да събира най-необходимите неща. Някои от тях дори вече не се налага да нося, като онези големи портфейли, които никога не съм харесвала. Вече дори не се притеснявам дали ще забравя и картите си, просто защото съм си инсталирала мобилното приложение Settle. Откакто го имам, е достатъчно да съм пъхнала в чантата си лична карта, червило, ключове и телефон. Регистрацията ми отне по-малко от минута и само с едно плъзване на екрана мога да плащам с него, без да се притеснявам дали имам достатъчно кеш в себе си, или да се чудя пак какъв ми беше пин кода на картата. Със сигурност Settle  добави своята нотка безгрижност към ежедневието ми. Онази, която прави лятото ми още по-вълнуващо, без значение дали съм на море, или в града.

С подкрепата на Settle