Казват, че не бива да се живее с големи планове. Със сигурност обаче нищо не е в състояние да ни спре да изрисуваме предварително празнични картини в главата си. Лятната почивка е най-доброто време да се отдадем на винен туризъм, за който жадува всяка наша клетка.
По традиция след виното идва истината. А истината изисква да признаем, че предчувствието за радост и топлина, която нежно се разлива по жилите, прави така, че в очите ни да проблясват двусмислени пламъчета, когато заговорим за питието на боговете.
Още от Древността виното е особено важна част от традициите и живота на българина. У нас има изключително благоприятни условия - плодородните почви и умереноконтиненталният климат, които са предпоставка за създаването на вино. Можем да се похвалим с отглеждането на различни сортове грозде. От съществено значение обаче, е да се замислим за дългия път и труда, вложен в създаването на виното - от лозето до чашата ни.
Тук идва и логичният въпрос къде отпихме сладка глътка вино последно?
Иска ни се в тон с чудноватото въздействие на виното да си напомним да забавяме темпото по-често. Особено добра идея е да си обещаем, че следващата ни глътка вино ще е на красиво място в България (тук имаме в изобилие). От опит можем да кажем, че в България виното е най-сладко. Добре изпитаното средство да лекуваме гнева и недоволството е чаша вино в компанията на този, който ни главозамайва точно толкова, колкото и виното.
Даваме ви няколко насоки за места за винен туризъм, които са на един хвърлей разстояние и само чакат да ги посетите.
Има още...
Михаела Грънчарова
Обичам устойчивото във всичко – в начина на живота, в разумното хранене, както и във взаимоотношенията с хората. Харесва ми да чета, но не за да избягам от реалността, а за да намеря начини да я направя по-хубава. Опитвам се да гледам от слънчевата страна на живота с щипка самоирония, усмивка и развълнувани очи.
;void(0);){kind=link}
