““Аууу, била съм млада и руса!”, през смях възкликва симпатична жена, която се разпознава на един от кадрите, включен в изложбата “Български рейв архив”. Преживелите рейв вълната през деветдесетте у нас си спомнят “онова време” с емоцията, която ги изключи от заобикалящата среда на една държава, тръгнала към светли бъднини, и с идеята, че ако поискаш, можеш да употребиш миролюбиво правото си на свобода сега, тук и веднага.

“Ставах час преди училище, за да си правя бодлички на косата, представяш ли си?”, казва кураторът на изложбата и визуален артист Владислав Илиев – Vladzen.

***

В този момент до дълга метри маса с безразборно разхвърляни десетки пасове за партита някой тихо казва с възхищение: “Ехааа, и все пак сме оцелели след всичко това.” Споглеждаме се с разбиране, широко ухилени. Случило се е, да, изглежда трудно да бъде преразказано на някой от настоящото поколение.

Целият текст можете да прочетете в От Града ето ТУК!

"Шаба даба ду" - новият вайръл абсурд