ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Барселона по стъпките на Уди Алън и „Вики Кристина Барселона“

Барселона по стъпките на Уди Алън и „Вики Кристина Барселона“

Снимки: Pexels, Kaboompics, Авторът

Но пък нямаше как да не посетим Музея на Пикасо, който е в Готическия квартал, където имаше две временни излжби. По-впечатляваща обаче се оказа изложбата Meet Vincent Van Gogh, която е гостуваща от Музея на Ван Гог в Амстердам и е разположена на самото пристанище (до 2 юни 2019-а). На нея ви очаква едно изключително красиво мултимедийно изживяване с различни видеа и интеракции, които ще ви потопят в света и творбите на гениалния художник. Дотолкова, че всеки сам може да нарисува свой автопортрет. Точно както го е правил самият Ван Гог.

Тъй като концертът, който очаквах с нетърпение, беше в Palau Sant Jordi, която се намира точно до Олимпийския стадион и на самия връх Montjuic, решихме преди това се разходим до Montjuic Castle. Както споменах, не бяхме добре информирани с някои детайли и се оказа, че изкачихме разстоянието до върха пеша, вместо да използваме създадения за тази цел лифт. Е, върнахме се после с него, но изкачването си беше истинско предизвикателство. Времето преди концерта използвахме и да се разходим около Plaça Espanya и впечатляващия Museo Nacional d'Art de Catalunya. Беше късно, за да влезем вътре, но това е едно от местата, които всеки трябва да посети в Барселона.

Последното място, което си „откраднахме“ като идея от „Вики Кристина Барселона“, беше Bar Marsella. Във филма Хуан Антонио води Кристина в този бар поне два пъти, а той е известен с това, че е най-старият в града и ако вярваме на всички истории, в него едно време се е събирала местната бохема включително Пикасо, Дали и Хемингуей. Там и до днес са останали всички възможни следи от миналото – стотици прашни бутилки по рафтовете, мебели, пропити с аромат на абсент, разкошни огромни полилеи и полуразрушен таван. Посрещна ни изключително дрюжелюбен барман, който се вихреше зад бара и единственото, което беше важно за него, бе всеки гост в бара да се чувства специален и добре дошъл. Беше толкова приятно, че се почувствах като героя на Оуен Уилсен в другия ми любим филм на Уди Алън „Полунощ в Париж“. Не срещнахме Пикасо и не беше полунощ, но пък със сигурност добавихме малко от нашите истории към всички онези, които Bar Marsella е попивал във времето.

Времето. Оставихме го да диктува ритъма на последния ни ден в Барселона. Без препускане. Без забавяне. И дори започнахме да пресичаме на червено, както непрекъснато правят местните хора. Решихме да го прекараме деня на плажа. Март не е толкова студен, че да не останем по тениска на плажа, въпреки че имаше и ентусиасти по бански, но не и толкова топъл, че да търсим сянка от слънцето. На плажа времето не спира, но има свой ритъм, дори може да го чуете по-ясно от шума на вълните. Освен ако не попаднете в онази част, където през няколко секунди ви предлагат парео, мохито или масаж. Но дори това не успя да ме подразни, докато отпивах от местната бира Estrella, която се оказа доста приятна, а аз обикновено пия само вино.

Но времето умее да изненадва, да се крие в пясъка и дори да спира понякога. За малко. Там, на един плаж, в Барселона. Нямаше Вики, Кристина или Хавиер Бардем. Бяхме аз и времето.

Когато сте в Барселона, гледайте и в краката си!

Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...