В поредица материали ще ви представим 50-те малко известни туристически обекта в България. Повече информация можете да откриете в портала #Мястото. Проектът е част от Комуникационната кампания за насърчаване на вътрешния туризъм у нас по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г.
Импозантното мегалитно светилище Бегликташ е свещено пространство с тракийски могили, долмени и скални олтари без аналог в България. То представлява естествен скален ансамбъл от сиенитни блокове с различни размери и форма, образувани в резултат от сферичното изветряне на скалите на Росенския плутон.
Светилището, известно като „българския Стоунхендж“, обхваща площ от 6 дка и се намира на 5 км северно от Приморско – насред гъста широколистна гора на територията на някогашната недостъпна за „простосмъртни“ ловна резиденция „Перла“. Именно това е причината едно от най-големите открития за тракийската история по Черноморието и Странджа да остане неизвестно за учени и туристи до 2003 г. Проучванията на обекта започват едва през 2001 г. и са ръководени от българските археолози Цоня Дражева и Димитър Недев.
Днес до най-древното тракийско светилище в Югоизточна Тракия, датирано от XIV в. пр. Хр. и функционирало до IV в., се стига по пътя, минаващ покрай аквапарка и конната база в Приморско. Ориентировъчна табела насочва към черен път през гората, подходящ за високопроходими автомобили. След не повече от километър се стига до мегалитния комплекс с централна каменна площадка, около която са разположени няколко групи камъни с различно приложение. Смята се, че именно тук е бил обслужван култът към Великата богиня майка и нейния син – Слънцето. Наред с функцията си на храм, това място е било и календар, и часовник, за което говорят специфични „стъпки“, издълбани в скалите, и каменна група, разделяща деня на части.
Топонимът „Беглик таш“ идва от турски език, като беглѝк означава ‘данък в натура за феодалния владетел (бей) в Османската империя’, а таш – ‘камък’. Преди Освобождението българските пастири от околните странджански села са плащали данъците си във вид на добитък. Животните са били отвеждани в местността, където на големите камъни османските власти „са събирали данъка“.
Бегликташ е известен на българската наука още от теренните обхождания на чешко-българския археолог Карел Шкорпил, извършени след Освобождението. Шкорпил отбелязва, че до Маслен нос, близо до село Кюприя (сега Приморско) се намира скален връх, наречен от него Апостол Таш. Мястото остава потънало в забвение близо сто години и едва през 2002–2004 г. покойната вече българска археоложка Цоня Дражева от Регионалния исторически музей в Бургас предприема с минимално финансиране археологически разкопки на древното светилище. За 3 години екипът ѝ почиства и връща на предполагаемите им места падналите камъни.
Според екипа от археолози, извършил сондажите на светилището, откритите находки (керамика, римски монети, животински кости) могат да бъдат отнесени към различни епохи. Най-ранните артефакти датират от VII–V в. пр. Хр., а по-късните – от IV–II в. пр. Хр. до IV в. сл. Хр. Цоня Дражева предполага, че светилището е функционирало без прекъсване близо 2000 години – от XV в. пр. Хр. до IV в., когато дейността му вероятно е била прекратена в резултат на налагането на християнската вяра.
Бегликташ е в непосредствена близост до руините на древнo поселение, за което се предполага, че е селището Ранули в околностите на резервата Ропотамо. Светилището е разположено в най-високата част на Маслен нос, издаден в морето между заливите Света Параскева и Зигра, в границите на ловно стопанство „Ропотамо“, Аркутино.[[more]]Големите скални валуни на Бегликташ са частично обработени от човешка ръка и подредени в уникални конфигурации. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, ямки, вани и стъпки. Откритата жилищна постройка (вероятно на жреца, обслужвал светилището) и култовите огнища допълват доказателствата за човешка дейност на това място. Учените установяват, че Бегликташ е изграден от тракийското племе на скримианите, които в древността са населявали този регион от Странджа и са имали славата на едни от най-добрите металурзи в пределите на Древна Тракия. През второто хилядолетие пр. Хр. (а вероятно и много по-рано) тракийското племе на скримианите подрежда някои от скалните късове, за да съгради своеобразно сакрално пространство, посветено на Богинята майка и нейния син – Слънцето. Много от големите мегалитни валуни са с тегло до около 100 тона. В подредените мегалитни конфигурации те имат точно определено място и са подчинени на специфична символика.
Входът на светилището Бегликташ е от югозапад. По скална пътека се стига до каменно „брачно ложе“. Тук вероятно върховният жрец и жрица са пресъздавали единението между двете божества – Слънцето и Майката природа. Два жертвени камъка ограждат ложето; около него са издълбани дълбоки вани, в които са били наливани ритуалните течности: вино, мляко, олио и дъждовна вода. Според траките тези 4 течности представляват изначалните съставки на Всемира, като млякото олицетворява въздуха, виното отговаря на земята, растителното масло символизира огъня, а водата – водните стихии. Така древните пресъздават космически модел на света и своята представа за него.
След „ложето“ следват два жертвеника и каменен жречески трон, от който тръгват изсечени дълбоки улеи и кръстосващи се линии, събиращи се в голяма четириъгълна „шарапана“. По жертвените камъни не са намерени следи от кръв, затова се предполага, че тук са били принасяни единствено дарове от растителен произход – грозде, смокини и др.
Източната част на кръга се заема от три „менхири“ (големи заоблени камъни). На върха на най-високия от тях е изсечена „божествена стъпка“ с дължина 0,6 и ширина 0,34 м. Същата „божествена стъпка“ се вижда и в срещуположната южна точка, в подножието на скалната тераса. Божествените стъпки маркират най-вътрешното свещено пространство, определено само за посветените, които могат да участват в мистериите.
Централната площадка на светилището е най-добре проучена досега. Тя е леко издигната над околния терен и в нея, в кръг с диаметър 56 м, са разположени скални елементи, които са служели за извършване на ритуали. Те са запазили естествения си характер, но са преместени и дооформени от човешка ръка с характерни сакрални символи.
Зад тях се вижда астрономически часовник, състоящ се от главен камък, извит по специфичен начин, и шест по-малки камъка, като всички те са съборени и предстои да бъдат възстановени. Сянката от главния камък пада върху следващите камъни, които разделят деня на шест части. Календарът показва моментите на равноденствие и слънцестоене, като точно на тези дни от годината през дупки, специално издълбани в камъните, преминава слънчева светлина.
Близо до часовника се намират други две интересни скални композиции – Апостол Таш и долмен (свещена пещера). Апостол Таш представлява огромен скален блок с формата на обърнато сърце, който се крепи само на две точки. Между точките има хоризонтална ниша, в която спокойно могат да легнат трима души. Това не е естественото положение на камъка, той е поставен тук от древните траки, а нишата е изсечена.
Зад Апостол Таш е разположен долменът, чието предназначение не е с погребална, а с ритуална цел. „Свещената пещера“, висока 12 м и дълга 9 м, наподобява женска утроба, препращаща към Богинята майка и женското начало.
В североизточната част на Бегликташ е изграден своеобразен лабиринт от монолити.
Предполага се, че лабиринтът е служел за предсказване на бъдещето и занятието, към което ще се насочат младежите от племето. Лабиринтът има два изхода – ляв, кореспондиращ с мистиката и жречеството, и десен, който се асоциира с прагматичната дейност в живота. За да достигнат до изходите, младежите е трябвало да преминат през различни изпитания, например да преминат през тесен скален процеп. Процепът е с височина 6 м и широчина около 50 см. Смятало се е, че само праведните и душевно чисти хора могат да минат през него.
Това необикновено и магично място, останало скрито дълго време от погледа на обикновените хора, допълва цялостния загадъчен облик на околността. В района на резерват „Ропотамо“ се намира скалният феномен Лъвска глава и множество огромни скални блокове с неизяснен произход, пръснати по планинското било, подобно на каменно море.
Светилището има отлична видимост към „външния свят“ – от север и изток към морето, а от запад и юг към планинската верига на планината. Култовото място е уникално със специфичните си скалисти форми, които са резултат от дейността на отдавна угаснал вулкан на връх Китка.
Живописните форми са се вписвали напълно в религиозните представи на древните обитатели за планината (дървото на живота) като модел на света и за връзката на Земята с Космоса като място за съжителство на соларните и хтонични божества.
При археологически разкопки през 2002–2004 г. са открити много артефакти: глинени съдове, каменни оръдия на труда и оръжия, кремъци, монети и др., които доказват, че светилището е ползвано от средата на II-то хилядолетие преди Христа и е изоставено в началото на ІV в. след Христа. Липсата на по-късно строителство върху него е запазила културните пластове и сакралните елементи в техния първоначален вид.[[more]]През 2003 г. археолозите търсят пещерни ниши – т.нар. скитове. Тезата на Цоня Дражева е, че тъй като нестинарските села в Странджа са разположени около мегалитни светилища, най-вероятно нестинарите са обслужвали тези светилища.
По разкази на местните жители от Приморско, на поляната непосредствено пред светилището са се изпълнявали нестинарски ритуали до 1956 г., когато теренът е одържавен и започва изграждането на резиденция „Перла“. Базирайки се на данните за нестинарските ритуали и очевидните изкуствени издълбавания по повечето мегалитни валуни в околността, още в началото на своето археологическо проучване Дражева и Недев стигат до заключението, че светилището е свързано с почитането на Слънцето и Великата богиня майка и че територията му е служела за сцена на мистерийната обредност на тракийския орфизъм. Богът на Слънцето през деня е светлина, а през нощта – огън. Така, посредством ритуалите, които изпълняват, нестинарите затварят природния цикъл.
Всички тези особености правят Бегликташ едно от най-интересните, енергийни и наситени с многовековна история места по нашите земи. Допълнително предимство за желаещите да го посетят и опознаят е фактът, че то се намира в един от най-харесваните и посещавани туристически региони на България – Южното Черноморие.
Този документ е създаден в рамките на договор за безвъзмездна финансова помощ №BG161PO001/3.3-01/2008/001-11, по проект "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България", който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на продукта се носи от Министерство на туризма и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.
