Начин на живот

Берлин – вълшебниците на киното

Отидох в музея на киното в Берлин съвсем импровизирано. И останах половин ден… Преживяването е точно като ходене на кино, на най-хубавия и вълнуващ филм – още от входа посетителите възкликват „Ах“ – чувах ги зад гърба си, докато влизаха в първата зала - и после продължава с интересни факти, снимки, филмчета музика и ефекти. 

Берлин – вълшебниците на киното
Отидох в музея на киното в Берлин съвсем импровизирано. И останах половин ден… Преживяването е точно като ходене на кино, на най-хубавия и вълнуващ филм – още от входа посетителите възкликват „Ах“ – чувах ги зад гърба си, докато влизаха в първата зала - и после продължава с интересни факти, снимки, филмчета музика и ефекти. 
 
Първата зала е изцяло огледална. Във всички посоки се отразяват лицата на актьорите, които се прожектират върху три екрана. От избледнели вече черно-бели ленти до „Бягай, Лола“. И накъдето и да погледне човек вижда огромни лица, които се смеят, плачат, усмихват се и върху тях моето собствено отражение – малка, вдигнала глава нагоре и абсолютно очарована…
 
Историческата част на музея започва с разказ за зората на киното и създаването на първата киномашина, в което има и немско участие. Старите прожекционни апарати са изложени в специални витрини и с натискане на едно копче механизмът се задвижва, машината се завърта и пред нас се появява един от първите филми на света – три еднакви кадъра-смяна-три еднакви кадъра. 
Първата звезда на немското кино се казвала Ферн Андра – тя била циркова артистка и всичките й филми били посветени на цирка – сама била и продуцент, и режисьор и сценарист. Както гордо пише в посветения на нея кът в музея – тя била първата бизнес-дама на немското кино.
 
На едната стена има плакат от далечната 1916-та година, за някаква ко-продукция между няколко европейски страни и една от тях е България! Не можах да прочета за какво е ставало въпрос във филма, но ми стана приятно.
 
С мънички макети са възпроизведени първите декори в киното – хитроумно направени така, че с малко средства да се възпроизведе целия свят. Специална зала е посветена на немската супер-продукция „Метрополис“ на режисьора Франц Ланг – историята на една жена и нейния двойник-робот. Това е вероятно първата антиутопия в киното. „Ръцете и умът не могат да се разберат, ако сърцето не им е посредник“ се казва във филма…
 
Най-голяма част от музея е посветен на Марлене Дитрих. Жена с необичайна красота, собствен стил, останал в модата и до днес, смела и умна – сред най-близките й приятели са Хемингуей и Ремарк. Не мога да не споделя момичешкото си възхищение – сред многобройните изложени дрехи и обувки нямаше нито едни, които да не могат да се носят и днес! А един костюм с тесни кожени панталони и късо яке определено изглеждаше като от витрината на някой съвременен бутик. И като истинска звезда, Марлене сякаш не е остаряла – изглежда абсолютно еднаква от първата до последната снимка. Навсякъде звучи гласът й… легендата е жива.
 
Киното в епохата на национал-социализма е било едно от водещите изкуства за пропаганда и развлечение. Залите, в които е разказано за него, са облицовани до тавана с метални картотеки с огромни чекмеджета – напълно тоталитарна обстановка. В чекмеджетата има документи и екрани с откъси от филмите. Беше ми много интересно. Епохата отлично си личи във филмите – от грандиозния филм на Лени Рифенщал за олимпиадата в Берлин през 1936 до последната мега-продукция на немското кино преди края на войната, посветена на наполеоновите войни, в която участват 100 000 статисти.
 
Видях всички съвременни кинонагради – признавам си за първи път на живо. Вълнуващо е, след като съм чела и чувала толкова много.
 
Това беше един прекрасен ден, посветен на любимото ми изкуство и след всичко видяно вече съм сигурна, че част от него ще живее вечно…