Великден и Коледа са най-любимите семейни празници навсякъде в християнския свят. Традициите може и да са различни, но смисълът е същия – семейството се събира заедно, подаряват се вкусни подаръци, ходи се на гости, настроението е празнично. Така е тук, в Берлин, където Великден мина току-що, така е и в България.
Само че ние, българите, от край време приемаме семейния празник прекалено буквално. Гледаме да си изчистим къщата, да я украсим, да се видим с близките, да хапнем добре и всичко това някак си остава зад вратите на домовете ни. Това се вижда даже и навън – магазините и моловете може и да подсказват за наближаващия празник, но по улиците украсата е сиромашка, а хората са все така забързани и угрижени, както и във всеки делничен ден.
Този Великден Берлин беше снежен и по-студен и от Коледа, но това не попречи на съседите ни да украсят квартала за празника – не вкъщи, а навън. В дворчетата и по улицата храстите и дърветата са накичени с шарени яйца и на фона на унилия зимен пейзаж изглеждат дори още по-пъстри. А тези червени кошници пред вратите са за благотворителност – на дъното на всяка има списък с неща, които са необходими – дрехи, обувки, който има възможност и желание слага в тях излишните или омръзнали вещи.
Няма да разсъждавам по въпроса дали ще оцелеят в София декоративните яйца или пълните с дрехи кошници – в случая по-важно е дали имаме желание да го направим. Дали се сещаме, че празникът е за всички и с колкото повече хора го споделим, толкова по-хубав ще бъде. Аз лично ще украся акацията срещу входа ни в София когато се върна. Малка промяна за празника :-)
