Начин на живот

Без паника! Настолните игри отново са супер хит

Защо са ни по-интересни от всякога?

Има интересни места по света и у нас, където освен да пийнеш бира с приятели, можеш и да поиграеш на някоя от многото настолни игри там. Ръсел Чапман например е собственик на първото специализирано заведения в Лондон, което се казва Drafts и притежава внушителната колекция от 700 настолни игри. И ако класиките като "Монополи", "Риск", Battleships все още се играят само от сантимент, за да възкресят семейните спорове в коледните вечери, то основният избор в момента е между игрите, създадени през последните няколко десетилетия. 

Една от тези игри е Pandemic – трудна стратегическа игра, в която играчите са в ролите на лекари и учени, които се опитват да спасят света от чумни епидемии. Друга е Castle Panic, в която играчите си сътрудничат, за да защитят крепост от орда от атакуващи чудовища.

Клубовете за настолни игри звучат като особено нишов бизнес, харесван само от млади претенциозни хипстъри, но това е клише. Хората, които предпочитат този тип социализиране, са с разнообразен социален и демографски статус – сингъл, женени, млади, възрастни, студенти, безработни, корпоративен и артистичен тип. У нас те се събират в места като "Трите Трола" – клуб, в който има над 400 вида игри, над 30 вида бира, много приятели и забавления. Резервациите са препоръчителни, както в Лондон, така и в София, а подозирам, че и във всички градове, в които такъв тип заведения са популярни. 

Най-популярните настолни игри се продават в милионите копия. На челна позиция в списъка е "Заселниците на Катан" – в нея безстрашни мореплаватели са първите заселници на неизвестен остров, наречен Катан. Те основават селища, добиват ресурси, строят улици, като селищата прерастват в градове. Като на почит в Катан е разменната търговия. Разбира се, както и в реалния свят, по-големите племена имат по-голямо влияние и борбата за надмощие е ожесточена. 20 милиона копия от играта са продадени от 1995 г. насам, като първото ѝ издание е било само от 5000 бройки. 

За най-запалените фенове има изложения и състезания. През 2016 г. например 174 000 души участват в International Spieltage – фестивал на настолните игри, който се провежда всяка година в немския град Есен. GenCon пък е инициативата в Америка, която успява да привлече 208 000 души през 2017 г.  На UK Games Expo в Бирмингам посетителите са се увеличили от 1200 през 2007 г. до 31 000 през 2017 г.

Тенденцията за покачване на интереса към настолните игри е глобална, като един от най-големите им фенове е създателят на LinkedIn – Рийд Хофман, който определя "Заселниците на Катан" като "настолната игра на предприемачеството".

Една от причините за бума на настолните игри е елементарна – продуктите определено са се подобрили през годините. Най-добрите съвременни игри са ангажиращи и мотивиращи, а правилата им са лесни за научаване. Но също така са интригуващи и трудни за овладяване. Бавният триумф на това, което преди се наричаше "култура на нърдовете" – игрите на смартфони и култовата сага "Игра на тронове", дават зелена светлина на възрастните да се занимават открито със забавления, които преди време бяха характерни единствено за непълнолетни. И нарастващото време пред екраните, парадоксално но факт, подхранва необходимостта от лично общуване. Настолните игри определено са пример за аналогово забавление, което не само че не е убито от технологиите, а е стимулирано от тях. 

"Възраждането на игрите на дъска започва през 90-те години на миналия век", разказва Мат Лийкок, американски дизайнер на игри, автор за Рandemic, когато достъпът до интернет стига до частните домове. По някаква причина Германия е люлката на настолните игри и там винаги е съществувала тази културата – те се играят в семеен или приятелски кръг през уикенда. И тогава идва ролята на интернет, защото в онлайн пространството започват да съществуват форуми и блогове, които превеждат правилата на повечето стари и нови игри на английски език. 

От тези ранни уебсайтове и форуми постепенно се развиват подкастове и YouTube канали, които обсъждат стратегии, разпространяват новини от света на настолните игри и дават възможност на феновете да обсъждат игрите и техните предизвикателства директно със създателите им, а те на свой ред канят запалените играчи да тестват ранните версии на новите игри. 

И още ... 


Освен това, както казва Стив Бъкмастър от Esdevium Games (британски вносител на настолни игри), дългото стоене пред екрана стимулира хората да имат по-голямо желание да се виждат очи в очи. Настолните игри предлагат вид социално преживяване, което FaceTime, Skype или социалните мрежи не могат да заменят. Още повече, че хората седят пред компютрите си по цял ден на работното място, а и лесното общуване посредством технологиите, всъщност ги отдалечава все повече един от друг. 

Културните промени, провокирани от технологиите, също са в услуга на настолните игри.  Културата да се играе, вече не е запазена марка само на децата, а много млади мъже и жени се радват на тези преживявания. Много съвременни игри имат красиво изработени компоненти, които превръщат играта в прекрасно забавление и наслада за сетивата.

Детайлните графики и стратегиите в компютърните игри вдигат сериозно летвата. За да могат настолните игри да са пряка конкуренция на компютърните, те се нуждаят от набор от работещи принципи и ангажиращи правила, които надграждат успешно теорията на забавлението. Оказва се например, че въпреки че "Монополи" е най-продаваната настолна игра на всички времена, тя е на дъното на класацията на BoardGameGeek, тъй като в очите на модерните дизайнери на игри тя е в разрез с всички нови правила.

Най-елементарният пример е това, че играта дори заклеймява модерния капиталистически свят, като пропагандира, че колкото по-успешен ставаш, толкова повече загуби можеш да търпиш. В игрите от нов тип смелите решения и аналитичното мислене се окуражават, а в "Монополи" по-скоро късметът е решаващ фактор, като прогресът се контролира от хвърлянето на зарове, което ограничава стратегическото мислене. Някои имоти просто предлагат по-добра възвръщаемост на инвестицията от други: купуването им винаги е добра идея. По-добре е да се предлага на играчите по-малко очевиден, по-провокиращ мисълта избор. за да има и по-голяма ангажираност в играта.

В Ticket to Ride например, играчите се състезават, като изграждат железопътни линии в цяла Европа. В началото всеки играч получава набор от тайни цели. Въвеждането на елементи от политиката, дипломацията или търговията помага на участниците да запазят интерес към играта, защото ги провокира да мислят между ходовете. 

Най-новото нововъведение са така наречените legacy игри, които се наричат така заради известната Risk: Legacy от 2012 г. (продължение на класическата Risk). Историята всеки път е различна, като допълнителна екстра е това, че правилата се променят от игра на игра. В зависимост от резултатите, играчите могат да получат инструкции да добавят или отменят функции на дъската, да зачеркнат съществуващите правила или да получат нови правомощия или предизвикателства. Pandemic: Legacy, също от този жанр, е най-добрата настолна игра, правена някога според класацията на BoardGameGeek.

Най-бруталните игри са тези на основата на симулации на действителността. Например игрите на военна тематика, създадени на база на конфликти в реалния свят, те са много полезни, освен че са страховити. Такава е Distant Plain, която пресъздава инвазията в Афганистан през 2001 г. в цялата й политическа сложност. Такъв тип игри са много подходящи именно с учебна цел. Те ни "вкарват" в историята по начин, по който никоя книга не може. И именно чрез механиката на игрите може да се анализира успехът или провалът на реални исторически решения. Настолните игри биха могли да послужат за инструмент за обучение на дипломати, военни, професионалисти и ученици. 

 

Кой каза, че момичетата не са геймъри?