ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Black Sea Matters

Black Sea Matters

Лято е. Вече официално. Време е за море, особено ако планираме семейни почивки с малки деца. Юни традиционно е най-спокойният месец в годината, особено на нашето Черноморие. Защото, както е модерно, Black Sea Matters. И не защото всичко е черно и бяло, а защото родният туризъм има нужда от нашата подкрепа, както зове правителството от известно време. И докато познавам такива, които ще изберат "българско и родно", защото имат роднини по морето или използват ведомствени станции на смешни цени, много от моите познати въпреки желанието икономиката ни да процъфтява, ще разчитат на онзи безнаказан метод с листчето и двете колонки със "за" и "против". Защото работят целогодишно за лятната отпуска и нямат право на опит-грешка. 

Да, за да сме "политкоректни" - Бялото не винаги е по-добро от Черното. И в съседна Гърция има вехти бунгала и мотели, така е. Сигурно има и кисели сервитьори, макар че аз не съм се сблъсквала с такива. Да, казват някои, цените са двойни, а прясната риба не е прясна. Може и така да е. Но едно е сигурно - докато тук в интернет пространството циркулират менюта с гарнитури на баснословни цени, както и невероятни "екстри" като четвърт лимон или филия хляб, които се доплащат, "продажните византийци" бързат да донесат няколко вида хляб, маслини и разядки още със сядането на клиентите си. А десертът винаги е "комплимент" от заведението. 

Разбира се, винаги има хора, които вярват, че след като на някои от курортите ни традиционно идват чужденци, ние ще трябва да търпим и плащаме. Защото, нали, на Слънчака ходят англичани и скандинавци, а на Северното Черноморие - и много румънци. И освен че било скъпо, човек веднъж живеел. А и въпросът бил принципен: "Ако аз съм търговец и мога да печеля двойно от румънците, които ми съставляват 80 % от клиентелата, дали ще ми пука за останалите, на които са им високи цените. Поставяйте се в обувките и на другите.... Всеки си гледа интереса ...  Ако може да продава картофи със сирене и на 50 лева, що да не ги продава!", заявява позиция един българин в защита на българското ресторантьорство на Черно море. 

Така е, веднъж се живее, и в туристическия бранш така разсъждават - ден година храни. Хубавото е, че колелото бавно се завърта, а сезонът стартира (традиционно, не само в случая с карантината) доста мудно. Което е в полза на онези любители на нашето море от миналото. "Ексклузивно" през юни те могат да преживеят невиждани моменти: празните улички из стария град на Созопол, чисти и уютни студиа и апартаменти на св. Тома или Буджака, полупразни семейни хотели по селцата на Южното Черноморие - с лично отношение и гарантирано прясна домашна храна. Но само през юни, защото изведнъж сезонът най-накрая стартира, за да продължи до ноември, както ведро вещае Ангелкова от екрана на телевизора. И тогава завишените цени и хаотичността на бранша влияят и на онези съвестни хора, които все още защитават доста омаскареното име на родния туризъм.

И още ...

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...