Начин на живот

Благоевград за непознати и за влюбени

Има едно място, задължително и за непознати, и за влюбени – Историческият музей. Място, където всеки може да открие за себе си част от този край.

Благоевград за непознати и за влюбени

Представете си, че попадате в Благоевград за първи път - толкова приятни преживявания ви очакват само за ден – разходка в парка, кафе в центъра, където винаги е пълно с хора, облечени цветно – особено момчетата, след това обяд в някое от заведенията до реката с огромни порции, които без да ви питат ще ви дадат в кутии, защото е невъзможно да си изядете всичко и после малка разходка по хълма из стария квартал Вароша.

Или пък сте като мен – ходили сте в Благоевград безброй пъти, имате там приятели и прекрасни спомени и това е един от любимите ви градове. И в двата случая има едно място, задължително и за непознати, и за влюбени – Историческият музей. Място, където всеки може да открие за себе си част от този край.[[more]]Историческият музей на града се помещава в стара, типично социалистическа постройка, в която изглежда нищо не се е променило през последните 30 години, дори цената на билетчето, която е два лева. Но в това връщане в миналото има своеобразен чар. Експозицията, леко прашна и пунктуално описана, се разполага на три етажа, доста големи по площ и там има абсолютно всичко за Благоевград и района, което изобщо е възможно – от някакви стари изкопаеми от преди хилядолетия, до съвременната история на градския театър.

Едновременно природонаучен, археологически, етнографски, исторически, художествен, военен, учебен и дори мултимедиен, този музей е достатъчен, за да се разбере всичко за хората на Благоевград и тяхната огромна и оправдана любов към родната им земя. Като се започне от редките видове растения, като например особения вид иглика, който расте само там, продължителната и упорита борба за свобода – в музея няма нито една зала без пушки в нея – красивите пафти и бродерии, снимките на видни граждани и снимките на бежанци, археологическите находки, старата класна стая – всичко е там, събрано и подредено по години и раздели. Особено впечатляващ е разделът за бежанците – има списъци с цифри и те са доста сериозни. Десетки хиляди хора търсят убежище на българска територия и на снимките се виждат бедни и отчаяни, дрипави преселници. И за всеки се е намирал хляб и подслон, а някои много бързо са успявали да захванат работа и да преуспеят. Бабите и дядовците ни са имали гостоприемство, което ние изглежда сме загубили. Също впечатляващи са тефтерите за събиране на помощи за книги и училища – всеки грош е надлежно описан, дълги списъци от спомоществователи със съвсем малки суми.

Мило ми стана, че всичко това е част от родната история и че зад нас лежат усърдието, непокорството и усета за красиво на предците ни. На места като този музей ми се струва, че всички носим по малко от тях.