ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Боби, най-старото куче в света, почина на 31 в Португалия

Боби, най-старото куче в света, почина на 31 в Португалия

Боби с дипломата от Гинес за най-старо куче на света. 


Снимка: Guinness World Records / Instagram / @guinnessworldrecords

Боби, най-старото куче в света, почина на 31-годишна възраст в Португалия, съобщиха световните осведомителни агенции, позовавайки се на Книгата на рекордите на Гинес.

Чистокръвният португалски мастиф (Rafeiro do Alentejo) е прекарал целия си живот в село в централна Португалия. 31 години и 165 дни, с което подобри рекорда, държан от 1939 г. от австралийско куче, починало на 29 години и пет месеца.

"Въпреки че надживя всяко друго куче в историята, неговите 11 478 дни никога няма да бъдат достатъчни за тези, които го обичаха“, каза Карен Бекер, ветеринарна лекарка, която се грижи за Боби и която първа съобщи за смъртта му в социалните мрежи. 

 

Is there ever enough time ? I think not. Last night, this sweet boy earned his wings. Despite outliving every dog...

Posted by Dr. Karen Becker on Sunday, 22 October 2023

Той беше обявен за най-възрастното куче в света през февруари тази година. Породата на Боби, която традиционно е използвана като овчарско куче, обикновено има продължителност на живота от 12 до 14 години.  Повече от 100 души се появиха на партито за 31-вия рожден ден на Боби през май. 

Неговият собственик, Леонел Коста, смята, че дълголетието му на редица фактори, сред които са спокойният живот в провинцията, фактът, че никога не е бил държан на верига или на каишка, и това, че се е хранил неизменно с „човешка храна“. По времето, когато Боби се ражда, семейството на Коста има много животни и малко пари, така че баща му, ловец, обикновено погребвал новородените кученца, вместо да ги отглежда. Боби обаче се скрил сред купчина дърва за огрев. Коста и неговите братя и сестри го открили няколко дни по-късно и го пазели в тайна, докато кученцето отвори очи.