Отговорът е безспорно – "да"!
Богати са онези от нас, които инвестират във всичко, което поражда в тях емоция, спомени и безценни изживявания. С други думи ги кара да се чувстват живи. Това включва пътувания, дарения, културни събития, полезни подаръци, като терапевтична процедура или ваучер за фотосесия или уъркшоп.
Д-р Томас Гилович, професор в университета "Корнел" (член на Бръшляновата лига), изучава тази теория от близо 20 години и стига до извода, че не бива да харчим парите са за вещи. Те носят временно удовлетворение, ефимерна емоция, която се изпарява до следващата придобивка. Парадоксът с материалните притежания се основава на три основни фактора.
Пристрастяваме се към това усещане, обвързано с нови неща, и си създаваме норма на живот, от която зависи личното ни щастие.
Искаме още и още. Все повече с всеки следващ ден. Надграждаме желанието си, не... нуждата си за имане периодично, защото началната доза е неефективна, за да поражда емоция у нас.
Материалното богатство ни изправя срещу другите. Да, купуваме си нова кола – щастливи сме. Разбираме, че приятел си е взел последен модел автомобил – поставяме се под въпрос, завиждаме, планираме нова покупка.
Следователно се образува омагьосан кръг, в който погубваме себе си и емоциите си.
"Основният враг на щастието е имането. Купуваме неща, за да сме щастливи и си мислим, че сме успешни. Може би, но само за едно известно време. Новите придобивки са вълнуващи, но след това се адаптираме към тях и ни омръзват", твърди д-р Гилович.
"Парадоксът с материалното богатство е, че очакваме радостта от съответните предмети да трае също толкова дълго, колкото самите тях", казва още професорът.
В крайна сметка пренебрегваме всичко останало, което е разковничето на радостта от Живота. Към него включваме и индивидуалната чувствителност, мъдрост, опит, идеи и т.н. Онези безценни неща, без които не можем, ала често приемаме за даденост.
Успоредно с конкретното проучване д-р Гилович изучава и изкуството да планираме. Проектирайки живота си, създаваме емоции, чиято е трайност е до, по време и след поставената цел. Отсъстващ феномен при материализма, тъй като натрупаният опит е лично постижение, за което няма как да съжаляваме.
Въз основа на това стигаме до извода, че временното щастие не е живот, не е фактор за благосъстояние, а химера. Богати са тези от нас, които живеят за емоцията.
