През втория ден от престоя ни в Буенос Айрес се разходихме от "Палермо" (кварталът, в който бяхме отседнали) до "Ла Бока" (La Boca) – цветният крайбрежен квартал, който диша танго. Именно този ден вървяхме 23 км из града и благодарение на обаянието му ми се стори просто като приятна разходка, а не като маратон. :)
Вървейки към "Ла Бока", минахме отново през Микроцентъра и продължихме на юг към "Сан Телмо". Тук спряхме, за да посетим El Zanjón de Granados – уникален градски архитектурен обект, съставен от стари тухлени тунели, лабиринти, канали и резервоари. Изграден през 1730 г. над речен приток, по-късно се превръща в семейна къща, а след това е преустроен в квартирно жилище с магазини. Посещението е възможно само с екскурзовод и включва беседа на английски или испански език.
Продължавайки на юг от "Сан Телмо", "Ла Бока" е сравнително близо. Знаехме, че наближаваме, когато видяхме стадиона "Ла Бонбонера", откъдето продължихме по изоставените железопътни релси (може да се мине и по уличката отляво на релсите). И ето, че пред нас се разкриха разноцветните къщички, с които "Ла Бока" е толкова известен.
Кварталът е разположен на брега на река Риачуело, където в миналото жителите му (испански и италиански имигранти, пристигнали в Аржентина в средата на XIX век) са работили в месообработващите складове, подготвяйки за износ аржентинското телешко месо. Така те имали достъп до изостанали бои, които използвали, за да боядисат гофрираните метални фасади на къщите си, което дало на "Ла Бока" уникалния му облик.
"Ел Каминито" (El Caminito) – най-известната улица в квартала, се намира в южния му край, въпреки че туристическата треска вече е широко разпространена и сувенирните магазинчета и ресторантите с танго са навсякъде. Да, в днешно време "Ла Бока" живее предимно от туризма и цените са леко завишени, но определено си заслужава да се обядва сред цветната и лежерна атмосфера на квартала, докато наблюдаваш професионални танцьори как танцуват танго или просто възрастна двойка на почивка, но с усещане към танца и един към друг.
Въпреки че гледката край реката е по-скоро индустриална и няма нищо романтично в нея, цветният паваж определено привлече вниманието ми.
След кратко пътешествие с Uber се озовахме на южния край на еко резервата Costanera Sur в квартала "Пуерто Мадеро" (в превод Дървено пристанище). Еко резерватът е малко големичък за пешеходни обиколки и не намерихме откъде да наемем велосипеди. Затова се ограничихме с разходки само по крайбрежния булевард "Тристан Ачавал Родригез", който ни предложи красиви гледки към гората и езерата. Освен това той е и своеобразна алея на славата – разполага с множество статуи на известни и обичани аржентински спортисти.
"Пуерто Мадеро" е може би един от най-новите квартали в Буенос Айрес. Бивше международно пристанище (построено през 1898 г., но скоро оказало се недостатъчно за количеството транспортирани стоки), днес тук се намират някои от най-скъпите недвижими имоти в столицата. Тихо и спокойно, със собствена марина и уютни тухлени сгради, "Пуерто Мадеро" е чудесно местенце за следобедно питие или вечеря.
Известен обект тук е пешеходният Женски мост (Puente de la Mujer). Проектиран от испанския архитект Сантиаго Калатрава и открит през 2001 г., той е дълъг 160 м и има вградена система за завъртане на 90 градуса, позволявайки преминаването на каналния трафик.
Бялата му структура би трябвало да представя двойка, танцуваща танго. Моето въображение обаче не ме отведе там, където явно бих могла да срещна идеята на архитекта, но предполагам, че както и при тангото тук водещо е чувството…
А за мен Буенос Айрес беше едно невероятно, наситено и цветно преживяване!
Randomly Blogging Around е проект, посветен на преследването на мечти, включително и на онези леко позабравените, които с времето по една или друга причина са останали на заден план. Мина твърдо вярва, че забързаното ежедневие няма никакво право да й отнема мечтите и споделя преживяванията си без филтър и розови очила в блога си и в Инстаграм.
