ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Бягство в Атина за напреднали

Да се прескочи до Атина за уикенда е чудесно приключение по няколко причини извън очевидната – чувствително по-приятните температури в студените месеци. Лежерният ритъм на жителите на града, приятните и предразполагащи заведения на "Плака", разнообразието от магазини, близостта на морето, дългите разходки и страхотните кафенета по покривите са достатъчни, особено като добавим, че цената на самолетния билет е по-ниска от тази за автобуса до Варна.

Основното запознаване с града, включващо обиколка на Акропола и съпътстващите археологически обекти, както и монументалния исторически музей, със сигурност изискват повече време от едно кратко пътуване за уикенда. Но ако като мен вече сте отметнали тази "задължителна" програма при предишните си посещения, Атина има и друго, по-нетипично и интересно лице, което си струва да се открие.

Съботният ден ни посрещна със съвсем неочакван и непредвиден в прогнозите дъжд, така че се наложи да се подслоним в най-близкото кафене. Бях позабравила колко уютни и по домашному непретенциозни са заведенията в Атина, с различни чаши и чинийки, с картонени кутии с игри, списания и вестници, симпатично украсени и гостоприемни. Човек може да си седи цял ден пред чаша фрапе и неизменната кана с вода и никой няма да го погледне нетърпеливо или да го подпитва "Ще желаете ли още нещо?", така обичайно в софийските заведения.

Темите за традиционната кухня и сладкишите ще прескоча, това е ясно за всеки, който поне веднъж е бил в която и да е част на Гърция. Все пак целият ден не може да мине само в ядене, така че ето три места, които със сигурност си струва да се посетят.

Музеят на цикладското изкуство е известен колкото с експозицията си, толкова и с разкошната сграда, в която се помещава. В момента музеят е домакин на изложба на Ай Уейуей. Това е не само първата изложба на знаменития китаец в Гърция, но е и първата му експозиция в археологически музей изобщо. Осем от експонатите са посветени и вдъхновени от кризата с бежанците, като Уейуей прекара пет месеца в Гърция миналата и тази година в непосредствен контакт с мигрантите.

Византийският и християнски музей е разположен във вила "Илисия", построена в тоскански стил, с китен двор и няколко свързани постройки, в една от които има гостуваща експозиция с икони от Третяковската галерия в Москва. Излишно е да обяснявам, че експонатите в този музей (според официалните данни те са над 25 000) са познати за нас и имат аналог в доста български исторически музеи. Различни обредни предмети, храмова утвар и икони. Толкова по-интересно е да се види как е организиран атинският музей – с размах, със самочувствие, интересно подреден, с подробни обяснения и акценти върху гръцките образци.

И любимият ми гръцки музей, който в събота работи до полунощ и предлага превъзходна храна и гледка на последния етаж, е музеят "Бенаки". По-точно това е основният музей от половин дузина музеи и архиви с името "Бенаки", разпръснати из цяла Атина. Основан в памет на Емануил Бенаки, известен политик и кмет на Атина, този музей предлага наистина изключителна експозиция, събрана по един критерий – всичко в него е удивително и красиво. От най-древните предмети и бижута, през статуите, религиозните артефакти, вотиви, носии и цели възстановки на интересни помещения, картини и мебели, всеки експонат е уникален и избран с любов и вкус. Това е сигурно най-прекрасното място за една съботна вечер, в съчетание с почивка на покрива за лека вечеря.

Толкова като за два дни – утешението е, че винаги можем да се върнем за още.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...