В поредица материали ще ви представим 50-те малко известни туристически обекта в България. Повече информация можете да откриете в портала #Мястото. Проектът е част от Комуникационната кампания за насърчаване на вътрешния туризъм у нас по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г.
Градчето Чипровци, Северозападна България, е разположено в полите на Западна Стара планина, непосредствено до границата със Сърбия. Намира се на територията на област Монтана.
Чипровци е старо селище, възникнало още по времето на траките. Оттогава датира и рудодобивът по тези земи. Районът е богат на залежи от мед, злато, сребро, желязо и олово. През римската епоха районът е бил един от най-значимите златодобивни райони на Балканите. От римското наименование на медта – cuprum – идва и името на селището, което първоначално е звучало като Кипровец, по-късно Чипоровци и накрая – Чипровци. През XIII – XVI в. Чипровци е оживено рударско селище, ползващо се със значителни привилегии.
Градът има своя „златен век“ – XVII, който се свързва с процъфтяването на стопанския, духовния и културен живот на града. Рудодобивът и обработката на ценни метали спомагат развитието на занаятите и търговията. В този период градът се превръща в голям износител на стоки за Централна и Източна Европа. Стопанският подем от своя страна допринася за възраждането и на духовния и културен живот. Гордите планинци вписват имената си и в борбата за национално освобождение – при потушаването на Чипровското въстание от 1688 г. са изпепелени Чипровци, Копиловци, Клисура, Железна. Изумителен е фактът, че чипровчанинът Петър Богдан Бакшев пише своята „История на България“ век по-рано от Паисий. През 1651 г. в Рим излиза на кирилица първата печатна книга на новобългарски език – „Абагар“ – от чипровския възпитаник Филип Станиславов.
Първото светско и висше училище в българските земи е открито през 1624 г. в Чипровци. Повече от два века Царство България е заличено от географската карта, но Чипровци съществува на картите на европейските пътешественици. Когато християнска Европа върви по пътя на своето Възраждане, а българите тънат в мрака на робството, жителите на Чипровци се чувстват като истински европейци в първото българско светско училище, дело на местни католици.
Чипровските килими са признати от ЮНЕСКО
Чипровските килими се радват на световна известност. Килимарската традиция в градчето датира отдавна, но през XIX век килимарството се развива с изключително ускорени темпове. Известният чипровски килим се изработва ръчно, на вертикален стан, от чиста вълна и има характерна окраска и орнаментика.
В края на 2014 г. чипровските килими стават част от Световната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, вписани официално на годишния форум на организацията в Париж под номер 965. Тъканите чипровски килими са третият български феномен, вписан в световната листа след Бистришките баби (2006/2008) и нестинарството (2009), с което българският килимарски център получава световна известност и признание за качеството на своята продукция.
Чипровските традиции в килимарството датират отпреди повече от 1 300 години и продължават да привличат вниманието на специалисти и ценители от всички континенти. Местните майстори ревностно пазят и предават наследените от прабългарите технологии за създаване на тъкани, орнаменти, фигури и композиции, които са своеобразна писменост на нашите предци. В тях са закодирани послания и мантри, символи и обети, предаващи на сътворения килим силата на крепител на духа, здравето и щастието в дома на своя притежател. Според чипровчани няма друга тъкан, която да носи толкова философия, затова и всеки от тях си има име – „Цвеке“, „Зелки“, „Саксии“, „Дървото на живота“, „Пилета“, „Есенна лоза“, „Пролетна лоза“, „Бомбите“… Килимът открай време заема специално място в живота на чипровчанина и неизменно го съпътства през годините от раждането през женитбата до смъртта. Илюстрация на това е фактът, че килимът е бил задължителен елемент от чеиза на всяка чипровска булка. Един от най-характерните орнаменти е канатицата – стилизирано изображение на пеперуда – символ на вечния живот от древността.
Златарска школа
Още през времето на Втората българска държава град Чипровци е оживено рударско селище, ползващо се със значителни свободи и привилегии. Неслучайно след османското нашествие в богатите феодални имения на българските боляри Соймировичи се събира голяма част от българската аристокрация – фамилиите Парчевич, Княжеви, Пеячеви, Маринови. В тази богата и висококултурна за своето време среда работят и чипровските златари, голяма част от които притежават високо за епохата образование и възможност да пътуват и творят по цялата империя, чак до Централна Европа и Италия. [[more]] Чипровското сребро се търси на Венецианската борса, а търговията с прочутите сребърни „чипровски чаши“ се разпростира по целия Балкански полуостров. Златарски произведения от чипровски майстори могат да бъдат открити в редица български музейни сбирки, в съкровищниците на най-големите балкански манастири, както и сред музеите на влашки и унгарски владетели. В творенията на чипровските златари от XVII в. специалистите откриват сложно художествено мислене, което ги доближава до най-добрите образци, създавани по това време в Италия.
Книжовна школа
Българското възраждане започва от Чипровци с пренасянето от чипровчани на ренесансовите идеи от Италия. С цялата си дейност манастирите, училищата, църквите – православни и католически – способстват в голяма степен за превръщането на Чипровци в значим културно-просветен център и опора на българския дух през Средновековието и особено през XVII в.
Един от най-интересните феномени е Чипровската книжовна школа. В мъчителните робски години, когато само в някои манастири и църкви се преписват стари ръкописи, в Чипровци се пишат и подготвят за отпечатване в Италия и другаде немалко съчинения. Чипровската книжовна школа се заражда още през втората половина на XIV в., просъществува до Чипровското въстание през 1688 г и два века твори в изгнание във Влашко, Маджарско и Хърватско. Значителен брой от създадените и отпечатани от нейните представители произведения са на чужди езици – латински, италиански, немски, унгарски, „илирийски“. Авторите от тази школа са предимно български католически духовници.
Петър Богдан Бакшев написва „История на България“ 100 години преди Паисий. След него се нареждат Петър Парчевич – църковен деец, най-големият политик и дипломат от онова време; Филип Станиславов, известен с книгата си „Абагар“, отпечатана в Рим през 1651 г. – първата българска печатна книга; Яков Пеячевич – професор по философия във Висшето богословско училище в Загреб; Кръстьо Пейкич – „българин от Чипровец“, както сам се подписва, абат на Чанадската епископия и каноник на Фюнфкирхенската епархия в Австрийската империя, автор на „Зерцало истине“, изиграла за Сърбия ролята, която Паисиевата история има у нас; Блазиус Клайнер – лектор по богословски науки в Българската францисканска семинария в гр. Алвинц; Франц-Ксавер Пеячевич – професор по философия; Евсевий Ферменджин – български католически духовник в Загреб; първият български академик, Франческо Соймирович, граф Юлиян Пеячевич – автор на седемтомната история на рода Пеячевич и др.
Петър Богдан Башев е роден през 1601 г. в Чипровци. На събора на Българската католическа кустодия през 1630 г. в Чипровци е избран за кустос. През тези години по негова инициатива започва подготовката за въстание. По същото време той се изявява и като книжовник – първата си книга превежда в Чипровци и отпечатва в Рим (1638).
През 1637 г. е назначен за помощник на епископ Илия Маринов, а след година е утвърден за Галиполски епископ. На 17 юли 1641 г. заема мястото на починалия софийски католически епископ Илия Маринов, като едновременно с това е назначен за апостолически викарий във Влашко и Молдова. Убеждава Ватикана да издигне Софийската епископия в архиепископия, която да ръководи всички католици в България, Влашко и Молдова.
Петър Богдан е първият софийски католически архиепископ (1642). През същата година излиза от печат друга негова преводна книга – „Благосъкровище небесно“ (разкази за живота на Мария Богородица). Неговият принос за народностното пробуждане на българите през XVII в. е неоспорим.
Петър Парчевич е друга фигура, изиграла голяма роля в освободителното движение през XVII в. Католически църковен деец, блестящ дипломат, политик и оратор, един от най-образованите за онази епоха българи. Неговата дейност е предимно политическа. Той е сред първите представители на зараждащата се българска интелигенция. Роден е около 1612 г., а към 1623 г. заминава за Лорето, за да продължи в известния по онова време Илирийски колеж. След седемгодишно обучение се премества в Рим, където завършва с отличие висшето си образование и получава титлата „доктор по богословие и каноническо право“. Става секретар на Марцианополския архиепископ Марко Бандулович и заминава с него за Молдова. От 1647 г. Парчевич започва да изпълнява поверителни дипломатически поръчения, свързани със създаването на Съюз на европейските държави срещу Османската империя. През 1654 г. е назначен за апостолически викарий в Молдова, а от 1656 г. – за Марцианополски архиепископ. Компрометиран пред султанския двор заради своята политическа и дипломатическа дейност, той прекарва в чужбина (главно във Влашко и Молдова) почти целия си живот. През 1657 г. австрийският император Фердинанд III го удостоява с титла „императорски съветник“. Умира в бедност и самота на 23 юли 1674 г. в Рим, без да дочака въстанието от 1688 г. и да се порадва на първите големи поражения на поробителите след създаването на антиосманската коалиция, за която ратува през целия си живот.
Георги Пеячевич – бележит чипровски деец от XVII в., един от непосредствените ръководители на Чипровското въстание. Роден е през 1655 г. и умира на 18 март 1725 г. в гр. Буч (дн. Бач), Унгария. Командир на българската конна доброволческа (въстаническа) дружина, той я предвожда умело и храбро още при завладяването на крепостта „Оршова“. По-късно застава начело на българските въстанически чети и дружини, които първоначално завземат Кутловица и побеждават в няколко сражения османците, татарите и маджарските наемници на граф Текели. След погрома на въстанието Георги Пеячевич успява да организира българска дружина от около 600 души, с която охранява оцелялото чипровско население при бягството му през Дунава във Влашко. Участва в похода на хабсбургските войски до Ниш, Пирот, Драгоман, близо до София и до разореното вече Чипровци. През 1712 г. император Карл VI удостоява Пеячевич и неговите братя с благородническата титла „барон“ за заслуги към Австрийската империя. Самият Пеячевич представя доказателства, че неговото семейство наистина е „благородно“ и от „старо време“. Дълго време той е заместник-губернатор на Бачкия комитат в Унгария. Умира на 70 години като уважаван и почитан българин.
Чипровски манастир
Манастирът „Св. Иван Рилски“ е един от най-старите манастири у нас, основан скоро след приемането на християнството за официална религия в България. Той се намира на 6 км североизточно от Чипровци и е национален паметник на културата с десетвековна история. Според народното предание по волята на цар Симеон в Чипровския манастир се подготвяли свещеници и се превеждали богослужебни книги.
Не са запазени останки от най-старите постройки на манастира – той многократно е разрушаван, ограбван и опожаряван от османците. Първият пожар лумва през 1404 г. след въстанието на Константин и Фружин. Твърди се, че причината е в царевича Константин, който се укривал тук (оттук идва и името Царев кладенец на близкия извор). Манастирът е разрушен от войските на султан Сюлейман Великолепни, изпратени да потушат надигането на българите.
През XVII в. Северозападна България е известен рударски район със силно католическо влияние, а чипровските майстори се прочуват из цялата Османска империя и Европа като занаятчии и търговци на златни и сребърни бижута. Поради това, че българите по тия земи били заможни, Чипровският манастир бил богат и добре поддържан. Разгромът на Чипровското въстание от 1688 г. обаче нанася сериозен удар на католическата общност, а манастирът е изпепелен заедно с богатата си библиотека с многобройни славянски книги и икони.
В началото на XVIII в. български православни монаси възстановяват светата обител, подкрепени от Руската православна църква. През 800 г. година руският император Павел I подарява на манастира богато украсено евангелие. През 1806 г. берковският бей Юсуф паша отново разрушава до основи и опожарява манастира. Следващото възстановяване е през 1829 г. – с помощта на местните хора е изградена ниска каменна църква с покрив от плочи, а най-голямата ѝ ценност е дърворезбованият иконостас, чиито икони са изписани от майстора зограф Христо Енчев.
Днешният манастирски комплекс включва еднокуполна каменна църква с красив дърворезбован иконостас, каменна кула звънарница с костница на загиналите във въстанието, малък параклис, сгради с чардаци и дървени арки.
Църкви
Католическата катедрала „Санкта Мария“ е построена през 1371 г., а останките от нея днес се намират на място, наречено Историческия хълм. При археологически разкопки (1980 – 1988) са разкрити основите на католическия храм, както и изградената през 1672 г. църква. При Чипровския католически манастир е открито училище – гимназия, а по-късно и висше училище, наречено „Семинариум“. Предполага се, че в олтара на катедралата е гробът на великия българин Петър Богдан Бакшев, написал „История на България“ 100 години преди Паисиевата история. Днес са запазени само основите на църквата.
В съседство с католическата църква се намира православната църква „Св. Възнесение Христово“. Не е известно кога е построена църквата, но се знае, че през XVII в. вече е съществувала. По време на Чипровското въстание от 1688 г. храмът понася разрушения и по-късно е възстановен. „Св. Възнесение Христово“ е действащ храм, архитектурен и културен паметник с национално значение.
Останки от църквата „Св. Николай“ – построена през ХVІІ в. Основите и част от абсидата се намират на 20 м източно от Шарената чешма. Църквата е еднокорабна, с дължина 24 м и широчина 6,40 м. По стените се забелязват следи от стенна мазилка със стенописи.
Природа и планински маршрути
Разположен в Стара планина, Северозападна България, Чипровци и неговите околности са идеално място за любителите на природата. Подходящи за еднодневни преходи или пикник са маршрутите до Чипровския водопад, Гушовския манастир, римските и тракийски руини, поляните край река Огоста, както и близките върхове. За по-сериозни преходи или екскурзии с джипове може да бъде създадена организация чрез местни водачи. Информация за възможностите може да се получи в къщите за гости или в Туристическия информационен център.
Защитени територии и природни забележителности
Чипровският водопад се намира в защитената местност Деяница, скрит сред буковата гора в долината на Стара река. Височината му е 18 м и до него може да се стигне по екопътека „Деяница“. Водопадът е най-красив при пролетното топене на снеговете по билото на планината.
Деяница е защитена местност с площ около 30 хектара, разположена в подножието на връх Три чуки (1938 м) и връх Вража глава (1936 м), които са част от най-високия дял на Западна Стара планина, по билото на която минава държавната граница със Сърбия. Това живописно кътче в Чипровския дял на Стара планина е особено привлекателно за любителите на високопланинския туризъм. Високите върхове на запад от Чипровци са на границата със Сърбия. До подножието им може да се стигне след 5-часов преход пеша или с джип, а усилието си струва, тъй като оттам се открива невероятна гледка. Тъй като районът е граничен, носенето на лични документи е задължително.
Равненско градище е защитена местност край село Равна с площ от 186 хектара. Девствената природа, защитените растителни видове, както и останките от тракийска крепост и римска монетарница придават неповторимо очарование на местността и я превръщат в предпочитан туристически маршрут. [[more]] Друг защитен природен обект е пещерата Мишин камък. Тя се намира между селата Превала и Горна Лука в Чипровския дял на Стара планина, в едноименен лесопарк. Изваяните от природата фигури от сталактити и сталагмити носят истинска наслада за окото.
Стоовци, или Разчепати камък, се намира на 9 км източно от село Превала (част от землищата на селата Смоляновци и Белотинци). В подножието на Разчепати камък е скалата Викалото, под която има надписи, все още неразчетени докрай от археолозите. В района се реализира проект на община Чипровци за създаване на ландшафтен парк „Широка планина“.
Този документ е създаден в рамките на договор за безвъзмездна финансова помощ №BG161PO001/3.3-01/2008/001-11, по проект "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България", който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на продукта се носи от Министерство на туризма и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.
