Начин на живот

Да бъдеш на Края на света

Преживяване като никое друго

Да бъдеш на Края на света

[[more]] Бях високо в небесата от вълнение по предстоящото ни пътуване до Ушуая. Може би толкова високо, колкото летеше и самолетът ни натам. И въпреки че не се виждаше нищо освен облаци и пустош, бях като залепена за прозореца. Има нещо изключително магическо в Патагония. Дали е заради снега през лятото, непосредствената близост до Антарктика и животните, които иначе виждаме само по зоологическите градини, или пък заради невероятните почти бели нощи със спиращи дъха залези?... Не знам. Знам само, че Ушуая за мен бе преживяване като никое друго.

Красотата на най-южния град в света ни бе разкрита от птичи поглед. Ето там, сгушен между планините със снежни върхове и дълбоко сините води на канала "Бийгъл". От другата страна на самолетния прозорец стоях аз – въодушевена и нетърпелива да стъпя на тази приказно красива земя и да започна това приключение.

Беше прекрасен слънчев ден в Ушуая, затова решихме да се възползваме максимално от това. Пристигнахме преди обед и все още имахме време да резервираме круиз по канала "Бийгъл" за същия ден. В центъра, близо до туристическия център (където човек може напълно безплатно да официализира посещението си в Края на света с печат в паспорта), са къщичките офиси на почти всички туроператори. Предлаганите круизи са предимно два вида, като аз ги разделях на: ще видим пингвини и няма да видим пингвини. А аз определено исках да видя пингвини! И така, избрахме си 5-часов следобеден круиз и докато бяхме на борда, видяхме още известния Фар на Края на света и морски лъвове.

В края на ноември залезът в Ушуая беше в около 21:30 ч. Почти по същото време и ние пристигнахме обратно в града и имахме уникалната (поне за мен бе такава) възможност да наблюдаваме мистичния залез. Нямах думи. Но и пред такава гледка човек няма нужда да казва каквото и да било. Просто стоях на предната палуба и се наслаждавах.

Две много очарователни дами, опитни пътешественички, ни препоръчаха чудесно място за вечеря – ресторант "Старият Моряк" (El Viejo Marino). Истински рай за любителите на морски дарове.

За втория ни ден в Ушуая предварително бяхме резервирали офроуд сафари с посещение на езерата Ескондидо и Фаняно.

Фаняно е сред най-големите езера в света и е поделено между Аржентина и Чили. Да си призная честно, преживяването беше много по-интересно и обогатяващо, отколкото очаквах. Пейзажите бяха като нарисувани – невероятно красиви и спокойни, и групата ни бе все от приятни и интересни хора. А и имаше моменти, в които нашият джип 4х4 беше облян от вода от всички страни.

След като се върнахме в града, посетихме и Градския музей, който съчетава в себе си Морски музей и Музей на затвора.

История на Ушуая: През 1870 г. Британско-южноамериканска мисия се установява в Ушуая. По това време племето Ямамá е живяло по тези земи – номадско племе, оцеляло при изключително тежките климатични условия в продължение на близо 6000 години, полуголи, но също така и без какъвто и да било контакт с други култури. Поради тази причина Ямамá били повече от уязвими на чуждите болести, появили се с мисията. За съжаление, днес наследството на племето е ограничено единствено до сувенири.

Между 1884 г. и 1947 г. Ушуая е каторга за най-опасните политически и криминални затворници. Интересно е, че никой затворник не е искал или правил опит да избяга от затвора. Изключение прави руснакът Симон Радовитски, който дори успява, но впоследствие е заловен отново. Всички до един са били наясно, че сами не биха могли да оцелеят при наличните климатични условия.

В двора на музея може да се види най-тясната теснолинейка в света, използвана за да превозва затворниците от града до работните им станции. Също така музеят разполага с макет 1:1 на интериора на известния Фар на Края на света.

От 1950 г. насам градът е основна пристанищна база с бързо растящ туризъм.

Обикновено пътуваме сами и сами избираме местата, които да посетим, както и маршрутите до тях. Интересно и различно преживяване е обаче да бъдеш част от туристическа група макар и за ден. Прекрасно и обогатяващо е да прекараш няколко часа или дори цял ден с хора, които не познаваш, различни по възраст и култура, с които нямаш нищо общо освен желанието да пътуваш и да опознаваш нови места. Първите ни два дни в Ушуая бяха изпълнени с неповторими преживявания благодарение и на всички хора, които срещнахме по пътя си.

Следва продължение...

 

Randomly Blogging Around е проект, посветен на преследването на мечти, включително и на онези леко позабравените, които с времето по една или друга причина са останали на заден план. Мина твърдо вярва, че забързаното ежедневие няма никакво право да й отнема мечтите и споделя преживяванията си без филтър и розови очила в блога си и в Инстаграм.