ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Да чуем психотерапевта: "Ковид кризата показа като с лупа невидимото досега"

Да чуем психотерапевта: "Ковид кризата показа като с лупа невидимото досега"

"Понякога всичко, от което човек се нуждае, е нова гледна точка." Водени от тази мисъл на Анди Андрюс, потърсихме Детелина Стаменова, защото се доверяваме, че гледната точка на специалист ще е полезна за всички в момента. Детелина е психотерапевт, психолог и социолог. Освен това е редактор на няколко книги и поддържа блог за сложния вътрешен свят на хората в личния си сайт. Завършила е юридическа психология и социология, преминала четиригодишно психотерапевтично обучение и е сертифицирана да работи като психотерапевт.

Поговорихме с нея и в началото на пандемията, доверихме й се и за цикъла лекции "Изкуството на оцеляването". Сега очакваме с нетърпение подкаста за психология, който научихме, че подготвя. Дори съвсем скоро ще качи онлайн цял сезон – 10 епизода. Ето какво ни съветва Детелина Стаменова за живота в условията на върлуващ по света Covid-19.

В началото на извънредното положение отбелязахте, че кризата ще е тест за тези, които не са пораснали психически. Така ли е и сега, 8 месеца по-късно?

Детелина Стаменова: За съжаление, психичният и физическият растеж невинаги, и то след 7-годишната възраст, се държат за ръце. Критични и извънредни ситуации могат да трансформират, но не голям брой от хора – по-скоро като с лупа показват онова, което иначе не е било толкова видимо. Затова и наблюденията ми са, че все повече можем да видим основните форми на страх, с които живеят околните – от смъртта, от загуба на статус и влияние, и т.н, и т.н.

Какво да правим, за да сме отличници в края на теста?

Детелина Стаменова: Тестът, мисля си, че е много дълъг и продължава един живот за всеки, а това е само епизодът, наречен "2020". За да сме отличници, би следвало да направим нещо така, че да сме убедени за себе си, че сме го изживели пълноценно. Но какво ли е да минем това контролно, започнало неочаквано като "Вадете листа за контролно" в ленив делничен ден? Може би връщайки се към ценностите си (за някои това е времето с близките, за други грижата върху здравето, може да е кариерата или личностното саморазвитие) и това да не ги предадем, да сме отворени към промяната, в която живеем, е част от "изпита". Всеки ще финишира на различно място – а оценката си поставяме самите ние.

А какво в никакъв случай да не допускаме?

Детелина Стаменова: Всеки действа от собствения си социален и психичен опит и в такъв момент реално е трудно да се променяме, но ако има нещо, което бихме могли осъзнато да правим, е да не се поддаваме на атавистичен страх, който няма реални основи; на това да реагираме свръхсилно, без да дадем крачка назад, когато усетим какво сме направили – и да се извиним; и като се опитваме да запазим някаква емпатия към другите, каквото и да се случва.

Как се изменихме като общество и като отделни индивиди от началото на пандемията до днес, имате ли наблюдение?

Детелина Стаменова: Наблюдавам засилване на конфликтите и стигането им до недостигани от 90-те години висини, разделяне; наблюдавам умора от случващото се и хора, които бягат в различни светове – на мистиката, на езотеричното, на храната, на алкохола, на Netflix и на други реалности…

Кое нагнетява най-силно страха у хората? Как да му противодействаме?

Детелина Стаменова: За съжаление, освен неизвестността, мисля, че и реалността на неглижираното с десетилетие здравеопазване нагнетява страха. За първото, ако има противодействието на познанието и здравия разум, както и на психотерапията, за второто противодействието, за съжаление, изисква време и чисто политически решения – които все пак отново са в наши ръце.

Решение ли е да изпаднем в информационно затъмнение, за да не достигат до нас трагични новини и статистики?

Детелина Стаменова: Решение е да намалим времето, което отделяме, и да сме внимателни в избора на източници на информация. Иначе в последния месец, всеки който е в някаква мрежа за контакти, дори и предпазвайки се от новини, е разбрал за свой познат, засегнат по-леко или фатално от Covid-19.

Как се отразява на децата световната паника, на която стават свидетели? В Германия има препоръка всяко дете да си избере един приятел, с когото да общува. На други места има забрана да се срещат дори роднини, които не живеят в общо домакинство. До какво водят подобни рестрикции?

Детелина Стаменова: Притеснена съм за това, че на децата им се отнема общуването, което е толкова важно; тази година ще ми липсват коледните тържества на децата; за пръв път от повече от 10 години няма да поканим хора в един голям семеен празник. Децата и тийнейджърите имат способността да се възстановяват и да се адаптират бързо, но продължителното стоене пред екраните и липсата на достатъчно контакти с хора на тяхната възраст ми се струва, че ще им повлияе по начин, който не е задължително добър, заради което като възрастни бихме могли да правим усилия да им ги даваме.

Как да говорим с тях по въпросите за смъртта, социалната осъзнатост и дълг, изолацията?

Детелина Стаменова: Първо този разговор е добре да проведем със себе си и едва тогава бихме могли да го водим с другите. Смъртта е тема, която е трудна за всеки и затова им казваме думите, които искаме да чуем ние самите. Наскоро издателство "Точица" издаде на български книгата на Пернила Станфелд "Книга за смъртта", която да помага на родителите в темата – и нея препоръчвам за помощник, а за възрастните "Да се взреш в слънцето" на Ялом.

Ако трябва да повдигнете духа на близка приятелка, какво бихте й казали?

Детелина Стаменова: Ще й предложа да се разходим, на някоя по-стръмна отсечка (ще разберете сега) – така бих прекарала време с нея на открито, бих я изслушала, а когато стигнем някое по-високо място, с гледка – бих й предложила да измислим какво ще направим двете, "когато всичко това свърши", и гледайки напред, в хоризонта, да си представим и хубавите моменти, които ни чакат в бъдещето.

 

Имунната ни система се справя с вируса. Политическата – не

 

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...