Начин на живот

Да изживееш Рикевир

Пътуване към детството

Рикeвир* ме посрещна с тънка вечерна мъгла, която бе разтегнала своя воал върху ширналите се лозя, върху покривите на къщите и се докосваше до сивото на асфалта. Само прозорчетата на къщите светеха като любопитни среднощни очи, отворили в тъмнината топлите си зеници. Колата ни спря пред красива къща, окъпана в коледни светлини, на метри от каменните стени на стария град.

Засмяната стопанка ни посрещна на прага на този дом, който щеше да бъде нашето място за следващите три дни. Гостоприемството в Рикевир не е просто бизнес. То е късче от душата на стопаните и това си личеше във всяко ъгълче на временния ни дом. Богато украсена елха светеше в гостната, играчки чакаха децата, на масата имаше коледни сладки и домашен плодов нектар.

Първото усещане за всяко ново място е много важно. То те зарежда с онова нестихващо чувство за празник, така че да очакваш още и още, да не спираш да търсиш радостта и изненадата.

Излязох на терасата. Елхичката до мен примигваше с нежните си бели светлини, а погледът ми проникваше отвъд мъглата, до други къщи, зад стените на стария град, където чакаше да бъде открита магията.

Бях виждала Рикевир само веднъж, през лятото на един мой рожден ден. Още тогава разбрах, че го искам отново. Понякога съдбата ни изненадва със своите приумици. И сега, няколко години по-късно, аз отново бях тук, в коледния Рикевир, който беше ми загатвал за своята празнична красота само от снимки и картички.

Утрото тихо се изплъзна от прегръдката на небето и разтвори деня, за да се втурнем в него като нетърпеливи деца.

Още щом прекрачих каменния праг на града, детството ми протегна ръка и ме поведе по калдъръмени улици, отрупани с цялото изобилие от коледна красота. Украсените къщи, прозорци, витрини се надпреварваха във великолепието си и аз почти оставах без дъх, препускайки в този вълшебен свят, не исках да пропусна нищо – нито едно кътче, нито един прозорец.

Коледа беше навсякъде – в съблазнителния аромат на меденки с всякакви форми и размери, в уханието на канела и шоколад, сред безбройните коледни дрънкулки и фигурки в магазинчетата, в ръцете на майстора с бяла брада и дълга престилка, който печеше кестени на някаква стара причудлива машина, а хората се тълпяха около него, сякаш не само за да похапнат, но и за да се докоснат до миналото на едни други хора...

Коледа наистина беше вътре в хората. Когато създаваш истинска красота, красота, която извира отвътре, не можеш да я ограничиш между стените на своя дом. Тя е като буйна река, излязла от коритото си – неусмирима и преливаща. Така е и с хората в Рикевир. Тяхната вътрешна красота бе нарисувала едно омагьосано коледно мироздание, към което прииждаха от всички краища на света такива като мен, които си искаха обратно детската коледна магия.

Никой фотоапарат не може да разкаже за Рикевир. Рикевир трябва да се изживее. Трябва да видите как засияват детските очи, съзирайки своята любима въртележка. Трябва да минете по уличките с коледни сергии, за да се изгубите в невероятните вкусотии и произведения на френските майстори. Трябва да спрете пред заспалия фонтан, сега украсен със сцената на Рождеството. Или да станете отново безгрижно хлапе в коледния магазин.

В Рикевир къщите са цветни. Мъглата тук се спуска само за да е пълна изненадата. Щом се вдигне, пред очите ни се отваря един пъстър свят и те примамва да му се отдадеш.

Три дни в Рикевир никога не са достатъчни. Когато си тръгнеш оттам, той се превръща завинаги в твоята Коледа и никое друго пътуване не може да го изличи.

Рикевир ме изпрати с „Аве Мария” и „Тиха нощ, свята нощ”. Лозята все така дремеха в зимния си унес, а черните косове с ярки жълти човки се щураха нагоре-надолу, горди с цветното си присъствие. Обърнах се към прозореца на колата от своята седалка и тихичко прошепнах: „Ще се върна при теб…” Детето в мен се смееше и отново бе започнало да вярва в Дядо Коледа…

* Riquewihr е малко градче в Елзас, Франция, което се намира на прочутия Route des Vins („Път на виното“).

 

7 страхотни коледни базара в Европа