Това обяснява състоянието на пазара на труда в големите градове и трудността при привличането и задържането на служители. Но не дава обяснение за новия метод за напускане без предизвестие дори и с няколко дни. Стандартната практика в Канада е две седмици предизвестие, въпреки че там няма правни последици за нарушаването й.
Според Ъруин виновна е „културата на кратките съобщения“. „Игнорирането вече е реалност на работното място. Може да е нещо от поколенията, има страх да кажеш „не“ и може би дискомфорт от това, че трябва да отхвърлиш някого." По подобен начин т.н. ghosting става все по-популярен в онлайн общуването, където хората внезапно спират да отговарят на нечии съобщения, без да дадат обяснение за това. Изглежда практиката се е пренесла и в работния процес.
Компанията за дигитални услуги на тридесет и осем годишния Джеф Ман наема точно „млади и талантливи“ хора, както се изразява Ъруин. Преди няколко години внезапно напуснали двама служители в 20-те си години, които били наети да се занимават с маркетинг. Годишната им заплата се равнявала на 44 000 долара. Ман казва, че им е „дал всичко“, включително гъвкави часове, безплатна храна и социални придобивки. „Бих го нарекъл кражба на време“, казва той. "Приравнявам го на кражба от моята компания."
Според Ъруин „опитният дигитален експерт получава няколко различни оферти и избира тази, която му позволява да работи дистанционно, да идват в офиса веднъж на всеки две седмици, а когато влезе, да може да се събуе, да изграе билярд и да има наливна бира, ". Описаната атмосфера няма нищо общо с потискащата обстановка на традиционния офис. И именно от това бягат все повече млади хора – те не искат да пилеят времето си на работа, която не понасят и на която не се чувстват оценени. Но някои от тях отиват в крайност, която е в разрез с основната човешка етика - дисциплина, която не се учи в университета и не добавя бонус към заплатата. Но без нея останалото не би имало значение.
Детелина Стаменова: Непрекъснато сме включени в стрес мрежата
Каролина Касабова
Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си с мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая вин...
;void(0);){kind=link}
