ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Да посрещнеш Нова година по площадите на света

Да посрещнеш Нова година по площадите на света

През последните десетина години посрещах 1 януари най-често по площадите на света. Не толкова много площади, колкото ми се иска, но достатъчно, за да ми създадат една неистова жажда винаги в полунощ на 31 декември да бъда на ново, непозната дотогава място.

Има нещо магическо в това да си сред тълпата в момента, когато една година се сменя с нова. Също като прецъфтелите цветя, старата оставя усещане за приятен, почти меланхоличен аромат, но новата … о, новата е изпълнена със страст за живот, за щастие, за сбъдване на мечти, също като току-що цъфнала роза. Когато си сред множество непознати хора на площада в някой голям, международно популярен град, надеждите на всеки един човек се смесват с тези на другите около него в едно голямо енергийно поле. Като несъзнателна медитация, всички са притаили дъх и очакват последния удар на часовника да донесе по-добър живот. Има огромна разлика между това да си в новогодишната нощ пред телевизора и заобиколен от стоици или сред хиляди хора някъде навън. Когато медитираш в самота, умът ти се успокоява, но когато медитираш в група, енергиите на всички се сливат и усещаш мощна сила, която те зарежда и те прави по-щастлив. Затова обичам – а и много други като мен – да празнувам Нова година навън, сред хората. Някои от по-запомнящите се площадни празненства бяха на:

 

Площад „Сан Марко”, Венеция

Оттам за съжаление нямам хубав спомен. Не от мястото, а от новогодишната нощ. Толкова много хора имаше на площада, че за малко щяхме да влезем в новините, но в трагичната хроника. Тълпата бе огромна, всички толкова безсилни, че имаше доста изнесени с носилки. За малко си помислих, че няма да успея да посрещна новата година и ще остана стъпкана под люшкащата се тълпа. Щяха да ме намерят чак на другата година, след като площадът се изпразни. За сметка на това, Венеция е омагьосваща. Архитектура, която няма подобна на себе си, миришещи канали, които обаче те удивяват със самото си съществуване вече толкова столетия и неустоимата италианска храна – това са нещата, които правят Венеция толкова специална.

 

Площад Plaza de Mayor и Casa de la Musica В Тринидад, Куба

Тринидад е едно от най-популярните места сред туристите. И неслучайно. С наследството си от колониална архитектура и история, градът е един от най-интересните в страната. И както всичко в Куба, и тук, въпреки множеството хора – основно чужденци – дошли да празнуват, атмосферата бе лежерна и приятна. Музиката огласяваше целия център, но се чуваше и от отворените прозорци на къщите, покрай които минавахме. С мохито в ръка и танцуваща под карибските звуци, не усетих как новата година дойде. Защо ли когато ни е хубаво, времето лети толкова бързо?

 

Площад Синтагма в Атина, Гърция

В Атина бяхме преди доста години, когато площадът пред Гръцкия парламент не се свързваше с постоянни протести на местните, заради затегната икономическа дисциплина и строги мерки за стабилизиране. Когато посрещнах новата година на площада, там имаше коледен базар, огромна елха и сцена, на която рок-група забавляваше множеството. Хората бяха много, и местни и чужденци, и повечето от тях си носеха по бутилка шампанско и стъклени чаши. Тогава се зарекох да посрещам следващите години по същия начин – по площадите на света, защото по този начин споделяш един специален момент с много хора, които не познаваш, споделяш и едни и същи надежди и тревоги за идващата година. 

 

Мароко

В Мароко не празнувах на площад. Нямаше и как. Бях решила, че искам тогава да съм в пустинята. Е, почти бях – на няколко километра от нея в хотел в традиционен стил, изграден само от кирпич. Следващият ден бе най-запомнящият се първи ден от нова година, който съм имала. Прекарах го в пустинята, където сърцето ми остана. Мароко е една от тези дестинации, които всеки трябва да види. За Нова година или не, няма никакво значение. Мароканците са мюсюлмани, така че коледният и новогодишният дух много-много не се усещат. Но пък  през цялата година ароматът на подправки във въздуха и вкусът на мароканските сладки и чай не се променят…

 

Площад Султанахмед, Истанбул

Там наблюдавахме грандиозно и продължително шоу от фойерверки. Истанбул е една много добра дестинация за новогодишно празнуване. По две причини. Първата е, че в Турция няма такова – „празници са, нищо не работи”. Всичко работи. Е, почти. Магазините за килими работеха в полунощ, минути преди да отпразнуваме Нова година. Всички заведения работеха, с резервации и без резервации. В Истанбул не е трудно да намерите къде да вечеряте на 31 декември. Втората причина, която прави Истанбул добра новогодишна дестинация, е климатът. Сравнително мека зима, без сняг и виелици, почти като в Египет. По-високите температури в сравнение със средната и северната част на Европа правят мегаполиса перфектна дестинация през зимните месеци.

 

Египет

В Египет също не бях на площад в новогодишната нощ. Но пък круизът по река Нил бе много по-добра алтернатива. Бяхме на тур за четири дни, по време на който обиколихме някои от най-забележителните храмове в  Египет. Най-най любимата ми част от това новогодишно пътуване бе гледката към бреговете на Нил. Тогава разбрах защо е толкова известна "голямата река" и защо я смятат за пазителка на живота. Бреговете й бяха зелени, с овощни и зеленчукови градини. А в непосредствена близост – сякаш някой е отрязал с меч зеленината – започва пустинята. Стоиш, с напитка в ръка на палубата на кораба, който се движи бавно, като в сън, наблюдаваш живота на брега и се чудиш как тези хора успяват да направят от пясъците градина. Дори с помощта на животворната вода на Нил е ясно, че това изисква много труд и постоянство. В противен случай пустинята ще победи.Тази година няма да бъде по-различна. Ние, хората, сме привлечени от непознатото и това непреодолимо чувство е нещото, което задвижва страстта ни за пътуване. Затова тази година, ако не е твърде студено и не ме е страх, че носът ми ще хване ледена висулка, ще посрещна новата 2016-та на Червения площад.

За автора: Казвам се Гери и съм пътешественик-ентусиаст. Където и да ходя, все не ми стига. Иска ми се да прегърна света и хората в него, да ги опозная и да науча всичко за местата, културите и начина на живот. Всичко научено от непознати хора в непознати страни, цялата мъдрост събрана и цялата радост изпитана се опитвам да пресъздам в блога си. Идеята, с която създадох „When Woman Travels“, е да се представя женската гледна точка и да бъде полезен на жените като цяло при техните пътувания. Защото ние, жените, сме любопитни и жадни за познание същества, а знанието за света е най-добрият начин да опознаеш самия себе си.

Гери започна да изследва света преди много години, докато живееше в Етиопия. Оттогава е живяла в различни страни и сега споделя опита си с читателките си в блога When Woman Travels - място за идеи за пътуване и съвети, които да помогнат на жените да бъдат стилни и да пътуват повече. Можете да се свържете с нея във Facebook, Twitter, Pinterest или Instagram.