ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Да се гмуркаш с акули!

Да се гмуркаш с акули!

Днес. Днес е денят, в който ще шнорхелирам в открито море. Напомням, че аз плувам едва-едва, а когато нямам дъно, не плувам. Страх. След като два дни съм правила опити в плитки води, подкрепена от надуваеми ръкави, и съм се научила (трудно) как се слагат маска и шнорхел, отивам на тур към дълбоките красиви води на Карибско море.

Ето как изглежда сутринта на големия ден: 
- тъмни, гръмотевични облаци;
- дъжд;
- бурно недружелюбно море.


Кой как ще плаща за руския газ при този разнобой за ембаргото
ОТ ГРАДА
17 май 2022 | Общество

Кой как ще плаща за руския газ при този разнобой за ембаргото

Разнобой в страните от Европейския съюз за това от кога и как да се въведе ембаргото над Русия за петролни...

Ето как изглеждам аз:
- олицетворение на паниката;
- отказваща да комуникира и да говори;
- нервна.

На лодката освен капитана ще се качим още четирима души - аз, Слав и друга двойка. Стоим около 40 минути под една стряха, за да чакаме евентуалното оправяне на времето. Дъждът не спира, времето не се оправя и противно на надеждите ми турът ще се състои.

Връчват ни плавници, маски, шнорхели. Качваме се в лодката. Аз съм като призрак и мълчаливо изпълнявам команди от рода на „Седни“ и „Сложи си плавниците“. На въпроси като „Как си?“ и „Вълнуваш ли се?“ предпочитам да не отговарям. Лодката потегля.

Е, сега вече изпадам в див ужас. Морето е страшно, бурно и тъмно. Духа вятър, вали ситен дъжд и става студено. Брегът постепенно се отдалечава и просто изчезва. Спираме. Хората развълнувано започват да се подготвят и след три минути вече са се метнали във водата. Оставам сама с капитана. Предварително съм помолила за спасителна жилетка и той ми я слага. Казва ми: „Хайде!“. Намирам сили да се приплъзна във водата. Капитанът също скача и повежда групата нанякъде. Слав плува около мен и ме чака. Ужас! По средата на черно бурно море съм, пляскам немощно с ръце и крака, а вълните ме лашкат нагоре-надолу.

Групата се отдалечава, виждам в далечината главите им, а аз не мога да помръдна. Опитвам се посредством нерафиниран кучешки стил на плуване да ги последвам, но нищо не става. Изморявам се, задъхвам се, панирам се. В този момент Слав влиза в ролята на спешна помощ, психолог и учител по плуване едновременно. След като първоначално ме напътства как да успокоя дишането си, ми разяснява това-онова за движенията на краката, ръцете и позицията на главата ми. Добре. Пробвам. Потапям се. Виждам дъното на 3-4 метра под мен. Красиво е. Започвам да се придвижвам. Групата ни изчаква и скоро се присъединяваме към тях. Капитанът ме пита как съм. Вдигам неуверен палец. Още съм супер изплашена, но вече мога да се движа, което е грандиозно постижение. Следващият половин час ми е мъгла.

Втората ни спирка е при потънал кораб. Вече съм доста по-уверена и започвам да наблюдавам и да виждам. Корабът е обвит в разкошен, шарен растителен и животински свят, какъвто съм виждала по Discovery. Около мен кипи живот, а аз съм там и плувам с раирани рибки около възхитителни корали и водорасли. Не съм си представяла, че мога да го направя. Не знам колко оставаме тук, но постепенно ме обзема еуфория. Възхитена и очарована съм. И съм горда със себе си.

Третата ни спирка е при акулите. След като съм преодоляла ужаса си от тъмно море, ясно изразени вълни и дълбочини над 3 метра, акулите въобще не ми се виждат толкова плашещи. Плюс това капитанът ни обяснява, че ще се срещнем с nurse sharks, които не нападат хора. Отваря една кофа, а вътре  - кървави парчета месо. Започва да ги хвърля във водата и след 45 секунди се появяват перките. Шест-седем броя перки заобикалят лодката и притежателите им започват да се хранят. Следващата реплика на капитана е: „Влизаме!“.  Така. Влизаме значи. Хубаво. Аз днес съм смела, колко му е да се метна при акулите, обядващи с кърваво месо на един метър от мен. Спускам се предпазливо във водата. Замръзвам. Но този път не е от страх. От възхищение е. Много са впечатляващи. Огромни красиви риби с кафяв, пясъчен отенък. Плуват грациозно около лодката и не изглеждат никак агресивни или притеснени. Явно са свикнали с хора. Гледам и не мърдам. Нося се по повърхността на водата и ги разглеждам. Появява се нова акула, много по-голяма от другите. Според мен е около 2.5 метра. Красива е. Прилича на царица. Движи се бавно и спокойно, заобиколена от свита от дузина дребни рибки.

Преди последното гмуркане капитанът ни гощава с обяд. Приготвил ни е сандвичи, различни плодове и фанта. Времето продължава да е ветровито и ни е студено, понеже сме мокри. Обаче е толкова хубаво! Хапвам си ананас и си пийвам фанта, загърната във влажна кърпа. Гледам смело напред, вятърът брули мокрото ми лице и с учудване забелязвам как парализиращата паника от сутринта е отстъпила място на вълнението и красотата, които ми се случват. Очаквам превъзбудена последната ни спирка.

Скачам във водата първа! Плуваме около коралови рифове. За мен това е подземно тайно царство. Стигаме до стена, осеяна с корали и след нея - пропаст. Много е дълбока - поне 20-25 метра. Трябва да прекосим пропастта и да минем на отсрещната страна. Тук отново притеснението ми се връща и ме хваща за гърлото. Този път се стягам бързо, успокоявам дишането си и продължавам да плувам заедно с групата над дълбока тъмна яма. Нереалността и силата на изживяването са огромни. Плавниците на хората пред мен, тъмнината отдолу, чуждата територия, обгръщащата вода и тамошните същества, аз.

Хората понякога си мислим, че светът се върти около нас, а всъщност сме малки фини прашинки с маски и шнорхели. Плуваме дълго и накрая виждаме нея - морската костенурка. Пасе си необезпокоявана на дъното. Едра, спокойна и доволна. Нагиздена морска мома, оцветила черупката си в зелено-синьо. За цялата ни група от петима души срещата с костенурката е магична. Стоим над нея и я наблюдаваме поне 15 минути, без да искаме да тръгваме, без да си правим знаци или да се разсейваме с друго.

Прибираме се. Цял ден съм била в открито море. Валял ме е дъжд и ми е било студено. Изпадала съм в паника. Но въпреки всичко съм се справила. Видяла съм и съм почувствала непозната за мен прелест. Плувала съм с акули и костенурки в Карибско море. Щастлива съм.

Последната вечер в Белиз празнуваме Независимостта на държавата. Заедно с местните сме се събрали на волейболното игрище, където важни политици изнасят реч. Всички са усмихнати. Много ми харесват белизките островитяни. От колоните прозвучава музика и теренът на игрището се превръща в дансинг. Разбира се, че плисва поредният пороен дъжд. Скупчваме се под някакъв навес. След малко небето се изчиства и всички се отправят към плажа. Започва заря. Много е красива. Гледаме мокри и щастливи.

Довиждане, Белиз! Благодаря ти за прекрасното изживяване!

 

По професия, образование и последни данни Диляна е маркетинг експерт със завиден опит по специалността си. Обожава животни, обувки, философски разговори „по женски“ и театър. В свободното си време обича да чете книги, като най-често се потапя толковa дълбоко в тях, че после й е трудно да повярва, че не живее в 1984 г., че не е героиня в някой от романите на Харуки Мураками или че утре няма да се събуди и да закуси с Бърти Устър. Когато има повече свободно време, Диляна пътува до близки, далечни и много далечни места, правейки открития за себе си и за света. След това разказва за премеждията и чудесата по пътя си в блога си One Girl Finds. Вдъхновява се от непознати места и от хора, които случват истории. Обожава да пише и мечтае да не спира.

По професия, образование и последни данни Диляна е маркетинг експерт със завиден опит по специалността си. Обожава животни, обувки, философски разговори „по женски“ и театър. В свободното си време обича да чете книги, като най-често се потапя толковa дълбоко в тях, че после й е трудно да повярва, че не живее в 1984 г., че не е героиня в някой от романите на Харуки Мураками или че утре...