ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Дневникът на една майка под карантина: (арт)терапия за всички

Дневникът на една майка под карантина: (арт)терапия за всички

Писна ѝ. На майката под карантина. От всички имейли, линкове на приятелки и постове на Фейсбук групи. От всички задачи на госпожите от детската градина. Досега храбро се беше борила с online школото на големия и съвсем безотговорно беше дала достъп до всякакви таблети, телефони и телевизори на малките. Но това време отмина. Майката се стяга въпреки битовизмите, които ѝ дойдоха на главата. Въпреки пролетната умора. Въпреки тревожните новини от Националния щаб. Тя трябва най-накрая да се вземе в ръце и да започне "да работи" с тези деца. 

Не че няма желание "да работи" в посока на развиване на талантите им, не я разбирайте погрешно. Просто самата тя няма особени арт таланти – свирила е на пиано като дете, но репертоарът ѝ покрива: "Котешкия марш" и "Тръгнал кос". Обичала е да рисува и да шие престилки в часа по "Труд и творчество", който в днешно време има още по-безумно име –(май) "Бит и техника". Но дотам – не плете, не шие (много), но в различни периоди на депресии и любовни студентски драми е пробвала от всичко по малкo. 

Но тя не се отчайва. За какво са приятелите, ако не я подкрепят в тази благородна неделна инициатива?! След няколко общи чата, тя се спира на великденските зайци – едната ѝ дъщеря обожава дългоухите пухльовци, а пък е и тематично, нали така – Великден идва, все пак. Може и тази година да е малко по-особен, ама и яйца ще боядиса, и зайци ще шие. 

Речено-сторено. След няколко консултации и бърза инвентаризация на подръчни материали, които биха могли да влязат в употреба, майката под карантина си дава сметка, че освен две купчини единични чорапи в различни цветове и размери, няма много какво да пожертва за каузата. И тогава идва просветлението – преди две години, когато все още през зимните месеци се караха ски на воля, тя някак безумно импулсивно беше взела бледорозов плат за рокля на едно от момичетата от един словенски ски курорт. Да, звучи наистина невероятно, но там освен писти, аптека и две заведения за бързо хранене, се е киприл и един приказен магазин за текстил. И тя се е изкушила. Е, разбира се, платът удобно е залежавал две години в един гардероб. Но забележете, тя все още знае за неговото съществуване, какъвто не е случаят с куп други странни покупки. 

Всичко е чудесно – плат има, идеи също. Налага ѝ се само да изрови машината от най-забутаното място на мазето. С трепет си спомня, как я е получила от съпруга си, много преди децата да се родят. С радост се опитва да зарази децата с ентусиазъм, но среща само неразбиращите им погледи. Ама какво ѝ става на тази майка?! Няма ли да работи?! Нали все повтаря, че е заета, че не издържа, че изнемогва. А изведнъж – зайци! И то розови! Какво пък му е толкова розово на този живот у дома?! Толкова по-добре би било всеки да си прави това, което знае. Децата да гледат смешни клипчета в YouTube, майките да си работят, бащите да мрънкат, че майките работят... 

Но тя е решена на всичко. Все пак това е идея на живот и смърт – нещо като борбата на баба Илийца с кола. Прави кройки, реже, шие. Децата гледат с почуда... И тогава всичко се сгромолясва. Зайците са на ръба да се провалят... Та тя няма с какво да ги напълни! Няма вата, има само малко памук – за спешни рани (и за онези шарени великденски яйца, които ѝ се получават перфектно). А оризът, макар и вариант, е тежък. Пък и е дефицитна стока, все пак е по-добре да врътне едно ризото с гъби между шиенето с децата и работата онлайн.... И тогава на помощ идват онези две купчини единични чорапи. Както казва любимата героиня на дъщеря ѝ – Ванилия, явно чорапите в нейната къща са темерути, след като никога не са по два. Именно тези темерути (в унисон с темерутското настроение на дъщерите ѝ) спасяват майката в карантина в този критичен (арт) момент.

Започва се едно пълнене, дошиване, пуфтене... Майката под карантина толкова се е посветила на проекта, че даже не си дава сметка, че децата отдавна са избягали от нея и нагъват пуканки, направени в микровълновата, залепили погледи в екрана на телевизора, докато тя със сетни сили иска само да свърши тази заешка одисея. Веднъж завинаги!  

И после не се учудвайте, защо някои майки предпочитат да дойде отново понеделник, за да се отдадат на любимия си порок... работата

 

Дневникът на една майка под карантина: щурм към аптеката

 

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...